17.09.2013 г., 22:32

Ранено сърце

1.1K 0 1
1 мин за четене
Сърцето ранено е, като птица, на която са отрязали крилете. Болката, която чувства от унижението е нищо в сравнение с досегашните болки, породени от „бодлите на розите”, подарявани от безчувствените, търсещи само забавление мъже! Оковано в собствения си страх и болка, свито на топка, то очакваше присъдата си. Очакваше да спре да бие и да съществува. Не искаше сълзи, не искаше кървави следи... Копнееше за любов, топлина... Много ли искаше? Всеки път щом си позволеше лукса да обича, получаваше студени шамари от съдбата. И всеки път то проклинаше злата си участ и се кълнеше, че никога повече няма да обича. Уви! Слабо бе сърцето. Меко и добро. Все едно не бе тупкащо, малко топче, а кълбо памук, което при всяка нова любов се развиваше и увиваше около новата си изгора. Нямаше смелостта и твърдостта да каже „Край”, да удари този път то шамар! И сега затова пак страда... пак плаче и пак желае своето избавление. Не, сърце! Не спирай да биеш, не спирай да обичаш! Ще дойде човекът, който ще те заслужи и ще ти даде топлината, от която имаш нужда. Ще ти бъде опора. Ще бъде твоето желание и страст. А дотогава не се отказвай, не страдай! Смело посрещни поредния... и ако се наложи- просто го убий... с ледената си целувка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Цветанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...