Стоим на гарата. Аз и ти. Мълчим, защото вече няма какво да си кажем. Тук е началото на края. Край на нашата любов и началото на нещо ново, но ти без мен и аз без теб. Влакът пристигна. Ти трябва да отпътуваш. Погледите ни са впечени един в друг, плачем, защото от утре вече няма да се събуждаме един до друг. Последна целувка и милувка. Влакът вече тръгна. Останах сама на гарата. Там вече беше безлюдно, всички си бяха отишли, а аз стоях там, вече дала воля на своите сълзи. После поех пътя към дома, който до вчера беше наш. Минавах по пътеките сама, без теб. Прибрах се. В стаята миришеше все още на теб, но и на самотата, защото раздялата вече е факт.