Apr 20, 2007, 4:47 PM

Раздяла

  Prose
1.8K 0 2

Стоим на гарата. Аз и ти. Мълчим, защото вече няма какво да си кажем. Тук е началото на края. Край на нашата  любов и началото на нещо ново, но ти без мен и аз без теб. Влакът пристигна. Ти трябва да отпътуваш. Погледите ни са впечени един в друг, плачем, защото от утре вече няма да се събуждаме един до друг. Последна целувка и милувка. Влакът вече тръгна. Останах сама на гарата. Там вече беше безлюдно, всички си бяха отишли, а аз стоях там, вече дала воля на своите сълзи. После поех пътя към дома, който до вчера беше наш. Минавах по пътеките сама, без теб. Прибрах се. В стаята миришеше все още на теб, но и на самотата, защото раздялата вече е факт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...