Раздялата

 
    Вик  раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше  мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред  тъмата,  върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се  променило до неузнаваемост.
   Стефан, човекът, когото толкова много обичаше, тръгна със съседката Ивана. Тя никога не беше се омъжвала, а имаше едно извънбрачно дете, което остави в родилния дом. Не се знаеше кой е баща му. 
    Двамата обикаляха кръчмите и баровете в града. Стефан имаше  фирма, която му донасяше достатъчно големи доходи, за да живее в охолство. Времето беше в  защита на богатите. Работниците в фирмата му работиха по 9 часа, а той ги водеше на четири, за да не плаща големи данъци на държавата. С парите живееше така, както на душата му се  искаше.  Нямаше с какво да се похвали. Сменяше непрекъснато колите си. Но относно жените беше моралист. Да му се чуди човек как се забърка с Ивана. Жена, която търсеше мъжете с пари и власт. 
   Една вечер двамата бяха се напили така, че дори не можеха да стъпват на краката си. Качиха се на колата и потеглиха. Но всичко беше дотук. Двама полицаи наблюдаваха отстрани и изведнъж колата затихна. Спряха ги на място. Единият поиска шофьорската му книжка. Пробата в кръвта му  се оказа 2 промила. Трябваше да се яви на дело. Той брои на адвоката голяма сума пари и го осъдиха само три месеца на пробация. Дори не взеха и шофьорската му книжка.
   Една сутрин, когато бързаше с колата за офиса, насреща му се изпречи хлапе. Спирачките му спряха за миг и той връхлетя върху детето. Очите му се разшириха от уплаха. Не усети как слезе и гръбва детето. За миг спря и започна да вика с всичка сила: "Сине, Пламене. Детето ми. На теб ли трябваше да се случи това". Махна на първата задаваща се кола. Шофьорът спря и той се качи в колата, с отпуснатото детско телце в ръцете си. 
- Накъде? - попита шофьорът.
- Към хирургиите, братле. Давай, че още диша!
   Колата потегли и пред хирургиите спря. Стефан стисна детето в ръцете си и хукна към кабинета. Докторът го посрещна с думите:
- Детето ваше ли е?
- Да. По- бързо, докторе, да не умре!
   Донесоха носилка и качиха Пламен в нея.
- Къде ще го откарате, докторе?
- Сестра, право в операционната - обърна се той към нея.
   Два часа се бориха за живота на детето. Имаше вътрешен кръвоизлив и травма на гръбначния стълб.
   Изкараха Пламен от операционната. Когато видя детето отпуснато, с затворени очи, Стефан се прибижи до доктора и запита:
- Ще го бъде ли, докторе?
- Ще живее, но е получил пареза на крайниците и ще остане инвалид за цял живот.
   Стефан го изгледа със замъглен поглед, обърна гръб и тичешком се насочи към асансьора. Мъката го гризеше отвътре. Бързо се качи в колата и потегли. А сега накъде? Ще отиде вкъщи, за да каже на Невена. А как ще влезе? Спомни си колко много я обичаше. Каква мила и нежна беше с него.  Голяма чистница и домакиня. А тази, с която обикаляше по барове, кръчми, беше една никаквица. Чак сега започна да се усеща, каква голяма грешка беше направил. Изостави Пламен и  Невена. Какво ли правеше тя сега? Дори не я потърси. Спря колата пред блока. Качи се бързо по стълбите. Щракна ключа и влезе в полутъмната стая на апартамента. Извика няколко пъти Невена, но гласът му удари в белосаната стена.  Тръгна към спалнята. Невена лежеше отпусната, с  тебеширен цвят на лице. Кръв се стичаше по белия чаршаф и  лазеше към земята. Стефан  я грабна в ръцете си, но Невена вече не дишаше. Беше решила да си сложи край на живота, като преряза  вените си.
  Изведнъж нещо го жегна в сърдечната област и той се строполи на земята. Когато се опомни, грабна наново тялото и с обезумяло лице и дрезгав глас завика: "Хора, спасете я! Тя не трябваша да умира!" Но никой не му отговори.  Остана само нощната тишина.