Вик раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред тъмата, върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се променило до неузнаваемост.
Стефан, човекът, когото толкова много обичаше, тръгна със съседката Ивана. Тя никога не беше се омъжвала, а имаше едно извънбрачно дете, което остави в родилния дом. Не се знаеше кой е баща му.
Двамата обикаляха кръчмите и баровете в града. Стефан имаше фирма, която му донасяше достатъчно големи доходи, за да живее в охолство. Времето беше в защита на богатите. Работниците в фирмата му работиха по 9 часа, а той ги водеше на четири, за да не плаща големи данъци на държавата. С парите живееше така, както на душата му се искаше. Нямаше с какво да се похвали. Сменяше непрекъснато колите си. Но относно жените беше моралист. Да му се чуди човек как се забърка с Ивана. Жена, която търсеше мъжете с пари и влас ...