Dec 29, 2012, 12:12 PM

Раздялата на гарата

  Prose » Letters
1.1K 0 0
1 min reading

Една история за две души еднакви като две капки вода, а всъщност толкова различни! Аз исках да си тръгна, вярно е, и го направих, тръснах вратата на един-единствен човек, който за разлика от всички други застана до мен... Ти беше до мен в най-трудните ми моменти, не съм го забравила, ала друг път превръщаше живота ми в пълна каша. Научи ме да не се предавам, показа ми, че мога, вървя до мен в най-трудните пътища и за момент не ме остави. Ти ме накара да вярвам, че не съм обикновена, че съм родена за велики дела... Направи ме силна, показа ми правилния път!

Помня последния ми ден със теб... каза, че ако утре се налага да не си до мен - няма да ме забравиш лесно... няма да ме забравиш никога! Погледна ме в очите и погледът ти се заби в мен като острие, запали сърцето ми, сякаш беше огън, пречупи душата ми до болка, а тялото ми дори не помръдваше, сякаш беше вкарал отрова в мен... тогава си спомних за какво съм тук, припомних си за последен път какво е любов, не исках да те пускам никога... Устните ти се впиха в моите за последен път, сякаш знаеха, че всичко свършва. Трябваше да тръгвам, влакът ме чакаше... Мразя този влак, той ме отдели от теб! Моето обичам те и всички мои чувства свършиха на тази гара, там оставих сърцето си. Защо ме остави да се кача? Защо не ме спря? Минавах през различни гари и градове, а образът ти не спираше да ме преследва. Различни хора се качваха и слизаха, а аз бях сама, умирах сред тях и зад себе си оставях единственото, което съм обичала! Пътят беше дълъг, ала никъде не срещах онези очи...

Исках да сляза още на първия завой, исках да изкрещя, че не бива да си тръгвам, но беше страшно късно, сърцето ми закъсня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Гущерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...