Разговор
Посветено на моето вдъхновение
- на човека, който ме върна към листа!
Здравей, страннико. Пак ли си сам? Пак ли си на кръстопът? Пак ли се мъчиш да избягаш от тишината?
Здравей, страннико, здравей, мое сърце. Отново дойде време да си поговорим, да изберем посоката от кръстопътя. Пак те раниха, нали? Пак си само.
Нищо не се е променило, откакто за последно ти идвах на гости. Времето е все същото - сиво, мрачно, тихо. Около теб всичко е празно и пусто. Всичко е спряло. Имаш само кръстопътя - посоката... а защо не искаш да вървиш? Кое те кара да стоиш на тоя пуст кръстопът (проклет да е дано, не избереш ли посоката, нямаш път). Защо не тръгнеш? Нещата може да се променят. Може, когато избереш пътя, сивото небе да се огрее от слънчеви лъчи, облаците да изчезнат, заменени от лазурното синьо. Голите клони на дървото да се обсипят с цвят. И ти пак да се усмихнеш, затананикал весело песничка и да разцепиш тая жестока тишина, която те е обладала. Да избягаш от самотата, която те е завладяла така безмилостно.
Защо, страннико, защо не вървиш? Защо не избереш пътя - посоката. Нима си се примирил? Какво не искаш да забравиш? Кое те кара да останеш тук сам? Нима те е страх и вече не приемаш предизвикателствата на съдбата? Та ти не си толкова стар, че да се предадеш на спомени и да се връщаш обратно по пътя, от който идваш. Там е миналото - остави го! Продължи. Толкова ли е трудно? Вече си се срещал с бъдещето - надеждата. Тя те е водила и преди - защо сега не ù позволяваш? Страх те е, нали, страннико... признай си, страх те е да продължиш, защото ти дотегна да определяш и виждаш пътя на и за другите, а ти все да си изправен пред кръстопът.
Но това е, страннико, до време... И ти имаш посока. И ти ще срещнеш хора, които да те разбират, а не зверове, които да те разкъсват...
Защо не ми вярваш, страннико? Аз винаги съм ти се доверявала сляпо. И винаги съм те следвала, дори и да не си знаел. Помниш ли, че преди си говорехме, а сега вече не го правим. Толкова ли те нараниха, че вече не искаш и с мен да приказваш.
Аз съм същата, страннико - непроменена. Все още дете по душа. Не са ме смазали още хуните и не съм се предала още на зверовете.
И все още ти вярвам, страннико. Не ме оставяй! Не стой на тоя мрачен и пуст кръстопът... Тръгни с мен, страннико. Последвай ме и ти веднъж, както правя аз (без въпроси и съмнения). Тръгни по моя път и ще видим дъгата.
ОБЕЩАВАМ ТИ!
© Лорита All rights reserved.
