Посветено на моето вдъхновение
- на човека, който ме върна към листа!
Здравей, страннико. Пак ли си сам? Пак ли си на кръстопът? Пак ли се мъчиш да избягаш от тишината?
Здравей, страннико, здравей, мое сърце. Отново дойде време да си поговорим, да изберем посоката от кръстопътя. Пак те раниха, нали? Пак си само.
Нищо не се е променило, откакто за последно ти идвах на гости. Времето е все същото - сиво, мрачно, тихо. Около теб всичко е празно и пусто. Всичко е спряло. Имаш само кръстопътя - посоката... а защо не искаш да вървиш? Кое те кара да стоиш на тоя пуст кръстопът (проклет да е дано, не избереш ли посоката, нямаш път). Защо не тръгнеш? Нещата може да се променят. Може, когато избереш пътя, сивото небе да се огрее от слънчеви лъчи, облаците да изчезнат, заменени от лазурното синьо. Голите клони на дървото да се обсипят с цвят. И ти пак да се усмихнеш, затананикал весело песничка и да разцепиш тая жестока тишина, която те е обладала. Да избягаш от самотата, която те е завладяла так ...