Разговор с Монката
***
- Лили, как мислиш, дали Слънцето е живо? Дали и то диша? А ако е живо, дали мисли, говори ли?…
- Не зная, мъник...
- Аз пък мисля, че слънцето е мъртво...
- Защо?
- Е, как защо, нали мъртвите също някога са били живи?
- Не разбирам...
- Виж сега, едно време, преди много, много години, Слънцето е било живо - имало си е и мозък, и лице, можело е да говори... И един ден, пак преди много години, още когато не съм бил роден, то умряло.
- Аха... А защо е умряло?
- Не зная. Но имам идея! Ела!
- Как... Къде ще ходим?
- Да ти покажа защо е умряло слънцето!
- Какво? Дребосък, стига глупости!
- Нее! Ела!
***
- Така, добре, какво правим тук?
- Виждаш ли онези двамата?
- Кои?
- Дето се целуват... Гадно, нали? Така де... Както и да е... Затова е умряло слънцето!
- Ъм...
- Оф... Виж колко е нависоко!
- Да, и?
- Е щом е толкова високо, как някой ще го целуне?
- Лили, как мислиш, дали Слънцето е живо? Дали и то диша? А ако е живо, дали мисли, говори ли?…
- Не зная, мъник...
- Аз пък мисля, че слънцето е мъртво...
- Защо?
- Е, как защо, нали мъртвите също някога са били живи?
- Не разбирам...
- Виж сега, едно време, преди много, много години, Слънцето е било живо - имало си е и мозък, и лице, можело е да говори... И един ден, пак преди много години, още когато не съм бил роден, то умряло.
- Аха... А защо е умряло?
- Не зная. Но имам идея! Ела!
- Как... Къде ще ходим?
- Да ти покажа защо е умряло слънцето!
- Какво? Дребосък, стига глупости!
- Нее! Ела!
***
- Така, добре, какво правим тук?
- Виждаш ли онези двамата?
- Кои?
- Дето се целуват... Гадно, нали? Така де... Както и да е... Затова е умряло слънцето!
- Ъм...
- Оф... Виж колко е нависоко!
- Да, и?
- Е щом е толкова високо, как някой ще го целуне?
© Лили Петрова All rights reserved.
