Jul 24, 2019, 5:00 PM

Разговорът се записва за по-голяма сигурност

820 4 9
2 min reading

        Един познат все се бъзика с мен, как с моето въображение съм можела всеки разговор да преобърна с краката нагоре и да  го пратя в най-неочаквана насока и как съм виждала не между редовете, а между думите, та по тоя повод оня ден си припомнихме една забавна случка от зимата, която можеше да не е чак толкова забавна, ако нямаше няколко щастливи "случайности".

        Купува си Мишо зимата на оферта смартфон и понеже до тогава нямаше такъв, го дава на колегата да му го настрои с вайбър. Мишо работи като охрана на "полицейските смени", има си бус и си работи с него през другото време с едни мебелисти, които му намират работа като превозвач.

        Една сутрин рано-рано ми звъни, пътувайки към работата си, и ми се оплаква как през нощта някакви са му звънели да прекара скеле, та не спал сега отива на  бачкане.

       - Ти да имаш късмет само скелето да не е крадено, остави го спането! - и започвам да се хиля:

       - Как така крадено? Познат, на който съм вършил работа, им дал телефона ми, а на тях спешно им трябвало, защото сутринта трябвало да го сглобяват.

       - Да, бе, да! И за това ще търсят непознат да им свърши работата и то посред нощ - и продължавам да се смея.

       Вечерта Мишо ми звъни:

       - Ти излезе права! Следобед ми звъняха от полицията, утре сутринта трябва да съм в районното, скелето било крадено!

       - Нали не се шегуваш? Сериозно ли? - вече въобще не ми е до смях.

       - Утре ще ти кажа какво е станало...

       На другия ден по някое време Мишо ми звъни и ми разказва:

       - Отивам в районното, срещат ме с двамата със скелето:

       - Познаваш ли ги?

       - Не, за втори път ги виждам - и почвам да разказвам както си е. Давам си телефона да им покажа кога са били позвъняванията. Полицаят го взима и започва да се рови в тях. След малко започваме да прослушваме разговорите на високоговорител, от което става ясно, че единственото ми участие е в превозването на скелето, и не съм знаел, че е крадено.

       - Ти пък как си включи опцията за записване на разговорите? До оня ден знаеше само зелената слушалка! - питам учудено тоя път;

       - Не съм аз, въобще не съм се ровел до там. Колегата в работата го е направил, като му дадох да ми сложи вайбъра, дори аз не знаех. Полицаят я откри!

       - Да почерпиш и колегата, и за смартфона, ей!

       Така че - много е важно за нашата сигурност да сме с включени опции! Или как новите технологии могат и да са ни от полза когато най-малко очакваме!

      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Момичета, не се стряскайте!
    Нали знаете: много неща са подсъдни или незаконни, но ни се случват всеки ден.
    Не ми се мислят такива случаи като да те запишат и качат в интернета без да знаеш дори и... това си е вече простотия, каквото и да е.
    Да си говорим и се усмихваме на забавните случки, другите да ги сложим в графа "клинични", щото и без това клиничните пътеки не достигат или няма дори за някои такива
    Сещам се за една друга забавна случка с приятелка от миналото лято, след малко ще я напиша и я кача!
  • Е, сега като включи и другото условие "и после да ползват разговора ти без твое знание" ми стана по-ясно.
  • По тази логика трябва да спреш да се оглеждаш на пешеходна пътека, защото е подсъдимо, ако не дай си боже, се случи нещо... Не се притеснявай, те няма да те питат, когато те записват, но това, както казваш е друга тема А, сега виждам, че ти не ги питаш... щом твоят телефон "автоматично е настроен да записва", или ги питаш.
  • Не се притеснявайте за смартфоните, има кой да записва! Хубаво споделена история с добър край, Пепи!... А сега, Пешо как ще провери какви апликации са се навъзали и кои функции още работят без да предполага... Очаквам нова история с Пешо!
  • Хареса ми! Човек не знае в какво ще се забърка без да иска! Добре, че са технологиите! Поздравления!

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...