Nov 23, 2006, 8:45 PM

Разходка 

  Prose
906 0 0
1 мин reading

Бургас сега е мрачен и тъжен. Дъжда грижовен уми улиците- пътеките свои по които иска чистичък да крачи.  А те сиви и сякаш са се свили от прегрътката на кишата . Спокойствие, тишина. Въздух морски  над града се стели. Вървя по улиците. Детско любопитство, ме кара да поглеждам сгради закачливи. Взирам се в техните очи, а в тях живот кипи. Дете се радва на дъжда. Жена ухажва на балкона своите цветя.  Звезди искрят от нейните очи. Щастлива е. Заради цветята пъстри и красиви или любовта е в нейната нежна душа.

 Балкона от светлина озарен е. Мъж замечтан следи на  птици забързани полета. Слънце в миг изгряло с многоцветната дъга докосва сърца потърсили любов.Вървя, не спирам. Улиците мокри хищно ме поглъщат.  Как искам ти да си до мен. Очите твои в моите  да спрат. Дланта ти топла по  гърба си да усетя. Усмивката ти нежна пак да видя и като морски бриз да ме погали. И така по брега безкраен да вървим и да мечтаем. Шумът омаен на вълните да напомня за топлината , за лъчите, за нощите омайни и звездите. А сега..

Вървя ,вървя, а отново мъглата ме обгръща.Хлад косите ми гали. Нощта прегръща бавно сгради тихи и смирени в очакване за сън. Град на гларуси, море и мечти... протегни ръце към своите чеда  за да се намерят  и в прегръдка  нежна събери ги

 

© Радостина Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??