Разходка в гробището
Иван бродеше сам межу студените гробове, които го гледаха със студени каменни очи. Кръстовете се редяха покрай него, но той виждаше не моретата от сълзи, а само редици от парчета обработен гранит. Нещо изшумоли зад Иван и той се обърна стреснат. Космите по тила му настръхнаха. Оказа се просто една жълтеникава котка. “ Умът ми си прави номера с мен”, помисли той и продължи по тихата алея. Самотата и мракът в това място го потискаха допълнително...За една седмица Иван бе ослепял за красотата в живота и не виждаше смисъл да продължава напред...Всичките му близки изчезнаха...Любовта беше мъртва, истината и надеждата му бяха обърнали гръб...Сега бродеше като призрак из това гробищеи търсеше...Какво търсеше? Той сам не знаеше, знаеше само, че трябва да продължи напред...докато...докато.... Пръстта под обувките на Иван леко шумолеше, сякаш ходеше по хрупкав сняг...Погледна на дясно...Огромен блок седеше пред него, на надгробната плоча пишеше: “Той живя красиво, умря така ...