Разказ на една бивша влюбена
А тя мислеше, че това е истинската любов… И няма никога да умре...
Но онази нощ искаше той да си отиде по-бързо. Повтаряше ù колко е красива, но това изведнъж нямаше значение. А преди той беше най-красивият… Сега дори не погледна лицето му. Дали наистина е красив? Не забеляза... Не помнеше с какво беше облечен, каква беше косата му, кога дойде и кога си замина... Помнеше обаче миризмата му - тази, която искаше да усеща навсякъде около себе си. Сега дори не ù хареса. И си говориха, и беше приятно, и се смяха много, и всичко беше както преди... само че не беше същото. Вече не искаше да усеща тежестта на тялото му или дишането му. Преди обичаше топлината му, а сега ù беше твърде горещо. Преди сякаш той не я разбираше, а сега тя не разбираше него. Нищо от него... И не я интересуваше. И беше толкова интересно с него, а сега думите му бяха безцветни. И преди щеше да чака до телефона цял ден, докато ù се обади. Искаше да каже първо на него всичко хубаво и всичко лошо... А сега дори нямаше да вдигне. И той вече щеше да е просто няколко буквички в телефонния указател...
А как се случи?... Как обожанието се превръща в безразличие?...
И се зарадва, че тази любов умря. Защото преди тази любов уби нея. И защото нямаше повече какво да я поддържа жива. Но пък се разочарова, защото ù се искаше да вярва вечно в нея. И може всичко това да звучи жестоко, но любовта невинаги е красива. Само дето наистина е жестоко, защото преди беше готова да спори с всеки, че истинската любов съществува... а сега можеше само да замълчи и да се надява...
© Александра Митева All rights reserved.
,но страхотно е написано!
