А тя мислеше, че това е истинската любов… И няма никога да умре...
Но онази нощ искаше той да си отиде по-бързо. Повтаряше ù колко е красива, но това изведнъж нямаше значение. А преди той беше най-красивият… Сега дори не погледна лицето му. Дали наистина е красив? Не забеляза... Не помнеше с какво беше облечен, каква беше косата му, кога дойде и кога си замина... Помнеше обаче миризмата му - тази, която искаше да усеща навсякъде около себе си. Сега дори не ù хареса. И си говориха, и беше приятно, и се смяха много, и всичко беше както преди... само че не беше същото. Вече не искаше да усеща тежестта на тялото му или дишането му. Преди обичаше топлината му, а сега ù беше твърде горещо. Преди сякаш той не я разбираше, а сега тя не разбираше него. Нищо от него... И не я интересуваше. И беше толкова интересно с него, а сега думите му бяха безцветни. И преди щеше да чака до телефона цял ден, докато ù се обади. Искаше да каже първо на него всичко хубаво и всичко лошо... А сега дори нямаше да ...