Ритмично почукване извади баба Илина от прегръдката на съня. „Чук, чук, чук“ и после отново. Сив гълъб кълвеше трохичките, които бяха останали на прозореца. Баба Илина отвори очи и се взря в белия таван. Слънчевите лъчи се процеждаха през дантелените пердета на прозореца и рисуваха чудни златни картини.
Усети силна болка в кръста. Изправи се внимателно и се облегна на стената. Очите й се напълниха със сълзи. Бавно разпусна дългите си, посребрени от времето коси. Взе гребен и започна да ги разресва. Нежно галеше косата си, някога гарвановочерна и гъста, сега бе побеляла и оредяваше с всеки изминал ден. Сплете я отново в две стегнати плитки и седна на ръба на леглото. Загледа се в далечният хълм, който извисяваше снага над селото. Спомни си как някога тичаха там със сестрите си. Хладният въздух с дъх на бор изпълваше дробовете им. Гонеха кафяви катерички, които скачаха от клон на клон. Събираха шишарки и ги носеха вкъщи. С тях татко им подпалваше печката. Разказваше истории стари като св ...