Разкази по еротичните дневници на Мила - 4.Таня

Таня беше момиче от града, в който следваше Мила. Няколко пъти се бяха засичали по дискотеките... заговориха се... харесаха се и се сприятелиха... Таня беше много естествена и сърдечна, няколко години по-голяма от Мила, с дългата си руса коса и искрящо сини очи завладяваше сърцата на хората... Имаше си малко свое апартаментче, в което всеки бе добре дошъл, всеки се чувстваше като у дома си... независимо по кое време... Там беше винаги чисто и уютно, кафето винаги беше на масичката  и просто не ти се искаше да си тръгнеш... Някои не си и тръгваха... оставаха...
Мила стигна до първия уличен телефон и се обади на Таня... "Разбира се, идвай" каза и тя... Известна със своите непрекъснати неангажиращи връзки, тя пак беше приютила някого - този път се казваше Пенко - ученик последна година, много красив, атлетичен, интелигентен... "Браво, Таня... само че не е удобно да остана, къде ще ме сложиш и мен..." каза Мила и мислено прелистваше вариантите къде може да отиде временно... "Няма проблем - усмихна се Таня - ще ти намерим място... "
Вече се свечеряваше... уморена и изтощена, Мила влезе в банята... още не беше отмила от себе си гадостта, която и се случи... следите от насилника... Къпа се дълго, с часове, бавно отмивайки следите... Излезе топла и спокойна... Таня я очакваше в хола... "Дай да ти изсуша косата" - каза тя... "Милата ми..." - прошепна тихо.
Мила се настани в краката и, а Таня, седнала на дивана със четка и сушоар в ръка, бавно започна да разресва дългата коса... Мила се отпусна... усещането беше нежно... блажено... Тялото я болеше и тя, отпусната, се опитваше да отпочине... Таня я решеше бавно... с наслаждение плъзгаше четката по дължината на косата и... После я суши... и отново реса... Прави го със часове... дълго и нежно, може би защото усещаше какви приятни емоции доставя на изстрадалата Мила... А Мила тръпнеше... неочакваната нежност, получена от добрата и приятелка, я караше да притваря очи и да мърка нежно от удоволствие... Изведнъж Таня слезе от дивана, седна на пода до Мила, обърна я към себе си и... започна нежно да я целува... "Милата ми... шепнеше тихо... горкичката ми... толкова си хубава... продължаваше да шепне Таня и да целува нежно всяка част от лицето, врата  и раменете на Мила... Докосваше я... с такава нежност и страст... целувките и я омайваха... ръцете галеха... и щяха да продължат дълго така, ако на вратата не се беше появил Пенко... Остана за секунди  на вратата - шокиран, но бързо се окопити и дойде при тях... Възбудата му беше моментална - привлечен от двете красиви жени, целуващи се на пода... привлече ги на голямото легло... и искаше да ги люби и двете... "Не, каза Таня, Мила е уморена и е пострадала..." Пенко започна да люби Таня, докато те двете с Мила продължаваха да се целуват и докосват нежно...  "Вълшебство..." - тихо изстена Пенко...
Заспаха уморени тримата на голямото легло... три вплетени, красиви, голи тела... Към сутринта Пенко се събуди пръв... Погледна към Таня... погледна към Мила... две красиви морски русалки, излезли сякаш от фантазията на всеки мъж... голи, спящи и прекрасни... Започна бавно да гали и двете... Нежно и полека... Мила го усети в съня си  и в съзнанието и изплува усещането за нежност... Искаше го... бавно и нежно... Красивите им млади тела се вплетоха... Таня бавно се прехвърли, и също прегърна Мила... "Искаш ли да усетиш всичко онова, което изпитах аз снощи?" тихо попита тя, целувайки я нежно по ухото... "Да" прошепна Мила...
Тримата живяха заедно почти месец... Насладата им един от друг нямаше край...
Беше началото на лятната ваканция... Пенко беше завършил и му предстоеше да замине за Америка, за да продължи да учи там...  На тръгване им каза, че никога няма да ги забрави... че вечно ще носи в сърцето си спомена за техния общ живот... тримата...
Повече никога не го видяха...