13 min reading
Секунди по-късно реших да изчакам. Гневът винаги е лош съветник, а аз имах право само един ход. Ако се издъня, трябва да викам Нощния и да пусна предупреждение до Дневния, което си беше все едно да кажа на Хесер и Завулон, че не ме бива. А това никак не ми харесваше като опция. Висш маг или не, все пак трябваше да мисля с главата си. Колкото и да не ми се иска понякога. Така, да видим какви са фактите. Седнах на пръстения под пред вратата (интересно, каква пръст на шестия етаж?!) и започнах да разсъждавам. Добре, че във всеки слой на Сумрака времето тече все по-бавно от човешкия свят.
Малкият беше поставил много опасно заклинание пред вратата си и видимо беше пазен от Дневния. Дотук добре. Какви тогава бяха моите козове тогава? Освен разликата в равнището, която не винаги е плюс, защото децата са много изобретателна паплач. Майката нямаше да ми помогне, а Глухарьов, макар и едър милиционер със заплашителна външност, е просто човек. Не можех да изложа него или майката на опасност. Значи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up