- Здравейте, Валерий Михайлович - реагира Глухарьов и двамата се ръкуваха, – какво Ви носи при нас? – попита свойски моят партньор.
Трябваше да му призная самообладанието. Като видях инквизитора, застинах на място – не от ужас, по-скоро от изненада. Все пак не очаквах да му видя очите преди Трибунала. Ако зависеше от мен, и тогава не исках да ги виждам. Глухарьов обаче постъпи по-умно от мен – така излизаше, че просто въпросният е познат на следователите. Хората наоколо щяха да се намръщят, че влиза с връзки, да помърморят малко, но иначе нищо сериозно. И всички щяха да са доволни накрая. Валерий Михайлович схвана намека и отговори уклончиво:
- Здравейте, Сегрей Викторович. Идвам при вас по нашето дело.
Тук вероятно хората вече са почнали да се мръщят, но аз нямах време да се огледам. Защото Валерий Михайлович наруши Договора, по-скоро едно от безбройните му допълнения, като ми изпрати мислите си. При това въпреки огромното количество ментални защити, които имам. „Трябва да говорим нас ...