Различните - част осма
РАЗЛИЧНИТЕ - част осма
Д О Н И К А
Преди много години получих за рождения си ден швейцарски часовник за подарък. Носих го няколко дни на ръката си, колкото да му се порадвам и след това отново взех старата, вярна "Победа". Руската машина никога не ме беше предавала, а и бях свикнал с нея.
Минаха няколко години. Месец преди рождения ми ден ми звънна човекът, който ми подари часовника. Каза, че има намерение да дойде на празника ми. Зарадвах се много. Реших, че е редно пред него да бъда с неговия подарък. Извадих го от кутията, навих го и... Часовникът не работеше. В квартала имаше часовникар. Отидох. Старият Левон пое внимателно часовника, пораздруса го, доближи го до ухото си. След това отвори капака му. Постави лупа на дясното си око. И отново внимателно го постави на масата.
- От кога го имаш? - гласът му беше дрезгав, но тих.
- От няколко години, но не съм го удрял. Носих го само няколко дни.
- Точно в това е бедата, млади човече. Часовникът е нежна машина, но трябва да работи. Осите са смазани с масло и ако не се въртят, то се сгъстява, става като клей. Сега трябва да го промия, да го смажа отново и всичко ще е наред. Но запомни, ако искаш да го имаш, знай, че той трябва да ра-бо-ти.
..........................................................................
Както всички други, и Доника открих в сайта за запознанства. След няколко разговора преминахме в скайпа. Говорехме всяка вечер. За времето, за птиците, за психологията на хората, за живота в България...
Тя често ми споменаваше имена на артисти. Избягвах тази тема. Гледам понякога филми. Деля ги на два вида: тия, които ми харесват и останалите. Обикновено помнех имената на героите, но не и артистите, които изпълняваха ролите.
Не се стараех да показвам излишни знания, но и не се притеснявах да споделям всичко, което знаех.
Беше на около петдесет години. Отдала живота си на една кауза (не е професионална кариера) и така не ù останало време да помисли за семейство.
Разбираше от много неща. Разказа ми накратко живота си. Хубавите и лошите неща от него. Спомена ми и за някои от връзките си с мъже. Така
продължавахме всяка вечер. Два или три месеца.
Дойде момент, в който няколко дни нямах интернет връзка с България. Когато включих компютъра, видях, че имам съобщение от нея: "Обади се веднага, когато имаш възможност. Трябва да поговорим."
Обадих й се:
- Здравей, Доника! Разбрах,че искаш да поговорим...
- Да, да... - направи продължителна пауза. Стори ми се, че долових дълбока, прикрита въздишка.
- Кажи, Доника.
- Желев - винаги се обръщаше така към мен - знаеш ли колко ми липсваше тия дни?
- И ти ми липсваше, Доника. Разговорите с теб са интересни и приятни.
- Желев - продължи тя и имах чувството, че изобщо не беше чула думите ми - влюбена съм!
- Това е чудесно! Поздрави! И кой е щастливецът?
Мисля, че знаех отговора.
- Ти, Желев.
Мълчах и мълчанието ми трябваше да се тълкува като изненада.
- Стига, Желев. Не се прави на изненадан. Колко време ме манипулираше, за да се стигне до това? Интересното е, че ми харесваше тази манипулация.
Когато се завърнах в България, се срещнахме. И на двама ни беше много хубаво. Но... в леглото нещата не се получиха. А толкова го желаехме и двамата. Не понесе физическата болка...
.................................................................
Старият Левон беше прав. Всеки ден навивах пружината на часовника и до днес той продължава да отмерва точно секундите и минутите.
© Ник Желев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Виртуалното влюбване трябва да си остане такова. Да придадеш плът на илюзията, си е риск! Включваш и другите сетива. Аромат, вкус, допир, химия. Въпрос на време е пробуждането. Но си струва...поне така съм чувала
-
Благодаря за градивната критика!
-
Пробваи 6 години да не се любиш.Кажи ми как ще е при теб и тогавба ще му кажа ...
-
Ина, един медик ми каза, че когато една жена далго време не прави любов, е нормално да е болезнен всеки опит след това. Затова историата с часовника сварзвам с този случай.
-
Палома, за съжаление отново не сте разбрали какво искам да кажа. Не знам дали аз не съм успял да го кажа както трябва или вие не сте ме разбрали.Не се учудвам, след като любовта наричате "оправяне". Нямам причини да си разчиствам сметките с никого. А дамата, естествено, е с друго име. И ще се учудите ли , ако ви кажа, че е предупредена за всичко.
А ако не харесвате писанията ми, просто не ги четете. Знаете ли, аз също не ги харесвам много. Но засега толкова мога.
С наи-добри чувства: НИК -
Ако правилно съм разбрала, тук темата е, че не сте могли да оправите една 50годишна жена? И сега си връщате, като казвате, че причината е в нея? Брееее, колко талант, колко силна литература.....Интересно ми е ще има ли още серии, сигурно има още хора, с които искате да си разчистите сметките тук....Забавно, оставам с очакване.
-
Здравей, ZAPP! Благодаря!
-
Поздрав,Ник!Харесах!Радвам се, че отново си тук.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
