Различните - част осма
РАЗЛИЧНИТЕ - част осма
Д О Н И К А
Преди много години получих за рождения си ден швейцарски часовник за подарък. Носих го няколко дни на ръката си, колкото да му се порадвам и след това отново взех старата, вярна "Победа". Руската машина никога не ме беше предавала, а и бях свикнал с нея.
Минаха няколко години. Месец преди рождения ми ден ми звънна човекът, който ми подари часовника. Каза, че има намерение да дойде на празника ми. Зарадвах се много. Реших, че е редно пред него да бъда с неговия подарък. Извадих го от кутията, навих го и... Часовникът не работеше. В квартала имаше часовникар. Отидох. Старият Левон пое внимателно часовника, пораздруса го, доближи го до ухото си. След това отвори капака му. Постави лупа на дясното си око. И отново внимателно го постави на масата.
- От кога го имаш? - гласът му беше дрезгав, но тих.
- От няколко години, но не съм го удрял. Носих го само няколко дни.
- Точно в това е бедата, млади човече. Часовникът е нежна машина, но трябва да работи. Осите са смазани с масло и ако не се въртят, то се сгъстява, става като клей. Сега трябва да го промия, да го смажа отново и всичко ще е наред. Но запомни, ако искаш да го имаш, знай, че той трябва да ра-бо-ти.
..........................................................................
Както всички други, и Доника открих в сайта за запознанства. След няколко разговора преминахме в скайпа. Говорехме всяка вечер. За времето, за птиците, за психологията на хората, за живота в България...
Тя често ми споменаваше имена на артисти. Избягвах тази тема. Гледам понякога филми. Деля ги на два вида: тия, които ми харесват и останалите. Обикновено помнех имената на героите, но не и артистите, които изпълняваха ролите.
Не се стараех да показвам излишни знания, но и не се притеснявах да споделям всичко, което знаех.
Беше на около петдесет години. Отдала живота си на една кауза (не е професионална кариера) и така не ù останало време да помисли за семейство.
Разбираше от много неща. Разказа ми накратко живота си. Хубавите и лошите неща от него. Спомена ми и за някои от връзките си с мъже. Така
продължавахме всяка вечер. Два или три месеца.
Дойде момент, в който няколко дни нямах интернет връзка с България. Когато включих компютъра, видях, че имам съобщение от нея: "Обади се веднага, когато имаш възможност. Трябва да поговорим."
Обадих й се:
- Здравей, Доника! Разбрах,че искаш да поговорим...
- Да, да... - направи продължителна пауза. Стори ми се, че долових дълбока, прикрита въздишка.
- Кажи, Доника.
- Желев - винаги се обръщаше така към мен - знаеш ли колко ми липсваше тия дни?
- И ти ми липсваше, Доника. Разговорите с теб са интересни и приятни.
- Желев - продължи тя и имах чувството, че изобщо не беше чула думите ми - влюбена съм!
- Това е чудесно! Поздрави! И кой е щастливецът?
Мисля, че знаех отговора.
- Ти, Желев.
Мълчах и мълчанието ми трябваше да се тълкува като изненада.
- Стига, Желев. Не се прави на изненадан. Колко време ме манипулираше, за да се стигне до това? Интересното е, че ми харесваше тази манипулация.
Когато се завърнах в България, се срещнахме. И на двама ни беше много хубаво. Но... в леглото нещата не се получиха. А толкова го желаехме и двамата. Не понесе физическата болка...
.................................................................
Старият Левон беше прав. Всеки ден навивах пружината на часовника и до днес той продължава да отмерва точно секундите и минутите.
© Ник Желев All rights reserved.
