- Имаш красива цветна градина!

- Така е, полагам много грижи за нея. Всяко цвете ме дарява с радост. Погледни тези мили теменужки, а ето там виждаш ли червената роза ухае невероятно!

- Прекрасни са, но това бяло цвете, изглежда различно и защо е единствено?

- Не зная от къде се появи, не зная дори името му, толкова е нежно и слабичко, дано оцелее.

Цветната градина беше оформена с много вкус, цветята бяха подредени по видове и образуваха красиви фигури.Така че всяка група се чувстваше силна и защитена от себеподобните си. Често цветята разговаряха и спореха помежду си. Лалетата се мислеха за прелестни, но теменужките не бяха съгласни, а розите  се присмиваха надменно на всички и бяха сигурни, че са единствени. И между тази феерия от красиви и горди растения стоеше  невзрачното бяло цвете.

- Как се казваш? –бпопита го един любопитен лилав ирис.

- Не зная, родих се тук, само съм и никой не е казвал името ми. Ти можеш ли да ми дадеш име?

-Ха, ха що за идея, не желая! - отговори ириса и се оттегли.

Никое от растенията не пожела да се сприятели с невзрачното бяло цвете, то беше различно и единствено.

- По-добре да го унищожим! -предложи един зелен храст - Това цвете нарушава подредбата на градината.

-Така е-подкрепиха го някой от растенията.

-Но аз не ви преча, защо искате да ме убиете?

 Горкото цвете налагаше само да оцелява сред толкова врагове. След една дъждовна буря, то едва не загина. Духаше силен вятър, цветята се прегръщаха за да не се пречупят, заедно бяха силни и по-смели, докато малкият самотник се полюшваше и трепереше безпомощно. След вятър дойде и пороен дъжд, който удряше с големи капки по листенцата на нежното растение , болеше го ,то се молеше това да приключи.

Когато природата се успокои и бурята отмина, стопанката внимателно разгледа градината си и откри легнало в калта малкото различно цвете. Малките му бели листенца се бяха  отпуснали, като че се беше отказало от живота, а калта го беше задушила и омазала . Жената го повдигна и с много любов се погрижи за нещастното растение.

-Не се предавай-му каза тя- ти си уникат , такова като теб няма, желая да те имам в градината си, така тя ще е различна от всяка друга. Моите приятели ще идват да те разглеждат и аз ще бъда горда.

Бялото цвете усети любовта и реши, че ще живее, че ще бъде по-силно и че ще се бори за мястото си тук  в тази градина, защото тази добра жена имаше нужда от него. То се измъкна от калта и се изправи спокойно, като потърси слънчевите лъчи за да се стопли.