Винаги си търсил съветите и мнението ми. За работа, за живота, за любовта... Винаги си ми споделял трепетите и чувствата си, водили сме много лични и искрени разговори... Но докато вчера си говорихме за новите момичета в живота ти, сърцето ми кървеше. И ти (този, който винаги е помагал раните ми да зараснат) този път не можеше да направиш нищо, освен да забиеш ножа още по-надълбоко.

    Не те обвинявам. Но няма как да обвиня и себе си. Просто изведнъж се случи да започна да гледам на теб с други очи. Защото чувствата не питат. И само аз си знам какво ми струваше да ти давам съвети как да спечелиш онази, която искаш. И колко малко ми трябваше, за да изрека думите, които вероятно ще разрушат отношенията ни. Но не можах. Не си струва рискът!

    Мога да живея без да съм твоето момиче, но не мога да живея без да си в живота ми. Затова и си замълчах, когато ме попита дали има някой нов в сърцето ми. Нито аз имах сили да ти кажа, нито ти щеше да имаш да го понесеш...