Размисли в утрото на Велика сряда
3 min reading
- Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
- Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Така е и с човешките души. Най-стойностните трудно се отключват. Или … се разбиват.
- Достойнството е вътрешната опора на личността, усещането за собствената ни значимост и ценност. Външните фактори само могат да я потвърдят или отрекат, но не и да я изградят или разрушат.
- Ако правиш своите избори на базата на принципа „Какво ще кажат хората“, твърде е възможно да не дочуеш оня тихичък глас в душата си и дълго да вървиш по чужда пътека в грешната посока.
- Няма как да изживее нирвана душа, която е потискана и унизявана. Мазохизмът не е наказание свише, а неосъзнато безволие.
- Самотата не е оправдание да търпим присъствието на човек, който атакува самоуважението ни.
- Не можем да постигнем блаженство, ако съвестта ни не е чиста.
- Човекът, който изживява блаженство в тишината на своята самота, е познал Бога.
- Не можем да се докоснем до същността на Бог, ако пътувайки към Него похарчим съкровищата на душата си, за да заситим само нуждите на тялото.
- Любовта е послание от непознати, висши светове, което дочуваме със сърце или с интуиция. Любовта има неземна същност, изживявме я, без да съумеем да я опознаем, защото тя всеки всеки миг е различна. Любовта в душата човешка е материализирано състояние на Духа, иманентно съществуващ в състояние на вечно движение и промяна.
- Подбирайки хората за съвместен живот, ние избираме бъдещите проекции на своята личност.
- С когото разговаряме в тихия диалог в собственото си съзнание, той ще почука на вратата на душата ни утре.
- Алчността и омразата са смъртоносна зараза за душата. Не бива да забравяме, че обикновено се заразяваме от хора, с които контактуваме най-активно.
- Падението на човешката душа е в доброволното съучастие в сцени на пошлост и позор, сътворени от развихрило се болно Его, разгръщащо себе си в прояви на алчност, завист, ненавист, лъжи, лицемерие, фалш, клетви, интриги, манипулации. Сиреч, иде реч за отношения, в които има някаква форма на насилие: емоционално, психологическо, икономическо, вербално и/или физическо. Величието на осъзнатата душа е в отказа да приеме роля за участие в такива житейски фарсове, както и в твърдото ѝ решение да не е сред публиката на подобни постановки.
- Разликата между неосъзнатата и осъзнатата душа е в наличието или липсата на вяра в Изобилието. Неосъзнатата душа мисли така: „Нямам достатъчно, не ми стига това, което имам, трябва да се погрижа за другите, а това ме ощетява, ще се окажа в обрано лозе. А осъзната душа си казва: „Вселената пращи от изобилие, има достатъчно за всички. Колкото повече раздавам, толкова повече блага потичат към мене. Всичко обаче започва от сърцето, от душата. Душите на някои хора са извор, а на други пресъхнал кладенец. Ако сте жадни, няма защо да кибичите край пресъхнал кладенец. Я бръкнете в раницата! Да не би някой да е сложил там термос, пълен с освежаваща течност?
- Какво е щастие ли? Да си на правилно място с правилните хора в точното време и да вършиш онова, което кара сърцето ти да пее.
- Разбираме, че вървим по правилния път, когато в душата ни е тихо и спокойно, чувстваме се изпълнени с енергия и ентусиазъм. Душата знае, че това е състояние на сбъдваща се нейна мечта.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
