Разплакани овце-копирани мишки
Имам загадка! Сърцето тежи, душата ти кашля и нямаш мечти, нямаш повод да боледуваш, но имаш причина да се излекуваш...
Като на ксерокс, всеки път едно и също - и двеста листа да похарчиш, пак ще ти е тъжно. Като копирани един от друг, а ти не се научи, че нещо, дето е родено от провал не е намерен начин, за да се получи. Като хиляда пъти чупената чаша за кафе, ти всяка сутрин я лепиш и от душа, и от сърце.
Не се научи да си правиш сметката, както не се научи що за глупост е рулетката, не се научи да пестиш емоции, не се научи: В този бранш не се разчита на промоции!
Еднакви! Уж ги избираш внимателно, уж да ти ходят, да гледат признателно, уж да ти пасват, уж те привличат, уж си им вярвала, че те обичат...
Сега си объркана, пак те боли, душата ти кашля, умът ти сърби, главата ти празна, мухата - приятелка, сама ти на себе си стана предателка.
Прозорец поиска - съдбата ти даде, бонбони, локуми... какво ли не яде? Сега той работи началник в бригада, която край тебе дига ограда, обаче не мисли да слага подвижна преграда, а само табела : "Така ти се пада!"
Нещастие пълно това се нарича, но ти все повтаряше: "Той ме обича!"
Ти скъпа, не вярваш и не воюваш, от страх само нощем наум го оплюваш...
Въздишаш, нормално е, всичко тежи, ред сълзи-сополи, ред вносни лъжи.
Ти, скъпа, не страдаш, дори не тъгуваш, от себе си просто сама се срамуваш.
Като клонирана. Като овца. Ти просто не ставаш за тази игра, не само, защото съвсем не си годна, ти просто си страшна, стихия, природна. А те са еднакви, копирани книжки, страхливи и жалки, по-малки от мишки.
Сега не надигай доволно глава, остава да чуеш - те нямат вина. Виновна си ти до умора, до втръсване, а как те е яд... направо до пръсване.
Сега те боли, сърцето ти спира, главата ти бавно и славно увира, провесила нос, вървиш към кревата, тази нощ не мечтаеш - ти търсиш разплата. Обаче, за жалост, добре те познавам. Ти утре си същата. Аз се предавам!
Еднакви, уж ги подбираш старателно, уж вечно ги търсиш да пипат внимателно, уж ги разглеждаш, уж ги разбираш, уж те обичат, а после умираш...
© Гергана Янчева All rights reserved.
