Фигурите на господаря и слугата са едни от най-устойчивите в литературата, присъстват в произведения още от Античността до наши дни. Отношенията между тях могат да са най-различни – господари и слуги в дома (Петроний), слуги и роби, пленени в битка (Хелиодор – Кнемон и Тиамид), доброволно подчинение с цел изгода („Дон Кихот”) и т.н. В настоящото изложение ще разгледам темата от малко по-различен ъгъл, а именно ситуация, в която слугата (или подчинения) може да заеме роля на господар в определени моменти и обратно – господар, в ролята на слуга/подчинен. Това се наблюдява и в романа „Джейн Еър”, чиято последна дума е именно „слуга”. Още в началото се вижда дискриминацията, която вуйната и братовчедите на Джейн проявяват към нея, въпреки че в дома им тя е със статут на господар: „Това не е мой дом, сър, а Абът казва, че прислугата имала по-голямо право от мен да живее тук.”. Прислугата, според думите и, има по-висок статут от нея. Слугинята Беси често утешава „господарката си”, след непра ...