РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обил­ната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му спря на недовършената керамич­на преградна решетка в новата кухня на апартамента. Оставаше му само тя. Всичко вътре си беше направил сам: облицовъчните плочки и гип­совите тавани, и инсталацията, и венецианската мозайка - всичко от игла до конец. Оставаше да подреди днес модулите на преградната стена. И макар да бе извършил прецизно работата си, макар да бе създал уют и красота, нямаше радост в очите му.
Като стана, погледна го отражението му от огледалото. В него прочете:
- И защо ти е всичко това?
- Ами така - отговори, - да го има. - Започнал съм го - ще го довърша. Нали толкова мечтаех да го имам. И не заради себе си. Повярвай ми. Исках тя да е доволна, да е щастлива, да се гордее с нови ...