РЕФЕРЕНДУМ
- Така повече не може – тропна по масата Бай Симо Политиката, та разля чайчето с конячето на Митьо Семето, изправи се и като посочи с пръст „Пенсионерският клуб” отсреща патетично продължи:
- Не може и не трябва да се търпи, тия отсреща да ни неглежират. Кое им дава правото, безплатните кебапчета преди избори ли, безплатните екскурзии до Бузлуджа и за контра протести пред Президентството ли или пък бившите им привилегии, та да са пак привилегировани, да се топлят вътре безплатно, да си пийват безплатни чайчета, а нас да държат настрана от тези и други разни благинки. Референдум искам, квартален Референдум – тропна този път с крак Бай Симо и си остана прав.
Тез’ слова отначало сюрпризираха обществото и най-вече Семето, който погледна жалостиво и доста намусено разсипаната по масата живителна течност, но най-бързо се окопити Академикът, който въобще не е академик. Той залови сбръчканата кожа на гушата си, разтегна я надолу, та заприлича на пеликан и дълбокомъдро откри дебатите ...