Референдум
РЕФЕРЕНДУМ
- Така повече не може – тропна по масата Бай Симо Политиката, та разля чайчето с конячето на Митьо Семето, изправи се и като посочи с пръст „Пенсионерският клуб” отсреща патетично продължи:
- Не може и не трябва да се търпи, тия отсреща да ни неглежират. Кое им дава правото, безплатните кебапчета преди избори ли, безплатните екскурзии до Бузлуджа и за контра протести пред Президентството ли или пък бившите им привилегии, та да са пак привилегировани, да се топлят вътре безплатно, да си пийват безплатни чайчета, а нас да държат настрана от тези и други разни благинки. Референдум искам, квартален Референдум – тропна този път с крак Бай Симо и си остана прав.
Тез’ слова отначало сюрпризираха обществото и най-вече Семето, който погледна жалостиво и доста намусено разсипаната по масата живителна течност, но най-бързо се окопити Академикът, който въобще не е академик. Той залови сбръчканата кожа на гушата си, разтегна я надолу, та заприлича на пеликан и дълбокомъдро откри дебатите по повдигната тема:
- Туй, Референдумът не е проста работа, Симич. То не е, като да чоплиш семки на стадиона и да плюеш във вратовете на предноседящите. То си иска разгласа, мотивация, организация, координация, субординация и най-вече, с пари става тази работа, а пари няма-а-а-а – провлече глас Академикът и си пусна гушата, та пак замяза на себе си.
- Чакай-чакай – избърза да ме изпревари Семето. – Щом е за Референдум и аз съм „за”, щото от кое време се надяваме и ние да влезем в този Клуб, и тъй поне малко да се пооблажем кат’ народ, но как ни броят там не знам, ама все сме отвън и за нас благинки няма.
Тук най-сетне успях да се включа и аз:
- И аз съм за Референдум, бе брадъри, ама кой ще каже кога? Квартално събрание имаме само там – и соча с глава към отсреща – ама ако остане до тях, значи – никога. Значи, ядец – заключих аз и посегнах към цигарите на Семето.
- С Референдум ще решим кога – бързо се включи пак Бай Симо Политиката, който все още си седеше прав.
- Който ще го насрочи, кой – репликира го Семето, като и той посочи Клуба и намигна: - значи пак ядец!
- Брех мааму – въздъхнахме хорово всичките и без да сме се наговаряли в хор продължихме: тая работа без бой няма да я бъде!
© Лордли Милордов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За туй "бия тук тъпана", Адриана!
-
Точно така- референдуми на всички нива си трЕбе!
Немой да чоплим само семки и после да се оплакваме, че някой друг решава! -
Знам ли, Биляна? Знам, че нишо не знам, но май и това не знам
-
Ти си знаеш
-
Връщам ти две Регина. Отбивай се пак за още
-
-
Верно ли, Пер? Веднага почвам да експериментирам, макар че доста ще ми е жал за зяносаната живителна течност
Снежа, кафенето ми е виртуално и винаги си добре дошла в него -
Прав си Лордли, много си прав. Като изключим леко шеговития тон от първият ми коментар,наистина те подкрепям. Всъщност, в твоите фейлетони има много сериозни и важни истини.
Що се отнася до референдума, разликата между вас в кафенето и тези отсреща е, че те са много добре организирани. Те знаят точно какво чайче ще им сервират и че чайчето ги чака. Само чайче, но ще си го получат и отиват заради него.Ще ги позалъжат, както ги залъгват вече толкова десетилетия и те отиват по навик.В кафенето обаче има разни гласове. Не е ли истина? Един иска кафе , ама двойно, друг ще си пие ракийката, някой и на лимонада от тая най химическата ще е доволен. И ето ти ги различните интереси. Сто човека - двеста партии. Трудно се организира такова нещо. А" без организация, без субординация, без координация" и т.н. както го казва Академика референдума предварително вече е обречен на неуспех.Извинявай Лордли, аз май много се разбъбрих.Как ми се иска понякога да дойда във вашето кафене, ама там май освен Дашка- дашната, други жени не допускате.Поздрави на постоянното присъствие в кафенето! -
"...Тез’ слова отначало сюрпризираха обществото и най-вече Семето, който погледна жалостиво и доста намусено разсипаната по масата живителна течност..."
Mалко известен факт е, че като разсипеш домашна ракия върху маса, разсипаното винаги образува границите на Санстефанска България. А ако разсипеш чай с коняк "Преслав" - границите на Велика България на Симеон, ако е "Плиска" - на Крумова България, а ако е "Слънчев удар"... ъ-ъ, пардон "... бряг", то на покривката на масата задължително се образува картата на Черно море и прилежащите му територии, населени с българи - Кубратова България, Волжска България, Бесарабия и т.н. -
Би трябвало, Снежа, защото проблема с "омагьосаният кръг" не е квартален, а национален.
-
Лордли,не ви е лека задачата.Какво излиза? значи първо да свикате референдум ,за да определите темата,след това втори, за датата. после пак да свикате референдум, за да определите нужен ли ви е референдум. После хак от начало.Завъртате колелото. Как беше казано" Колелото на историята се върти и ще се върти до победен край. Дерзайте юнаци!Борете се до победен край! С вас съм!
-
Доста често оставам читателите си сами да си възпроизведат финалът - всеки своят. Весела вечер Катя
-
Недей така, ами после? Тъкмо стана интересно и ти си спрял. Ще чакам продължение, че да знам кой е победителя.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
