"Ремонт"
Душата на човека се подчинява на много строги собствени закони. И се оказва, че всички физически закони почти никога не могат да удовлетворят душата. Така се появяват и неписаните закони, които често се оказват и по-сполучливи, и по-устойчиви на времето. Ето как две близки същества се оказват в епицентъра на моето твърдение!
1. ЛЮБА- Добро утро, майко.
2. ДАНА- Добро да е, дъще.
1. Знаеш ли, че днес се чувствам така сякаш ще литна.
2. И защо така?
1. Ами цяла зима спестявах и ми се струва, че е дошъл момента да изпълня една моя малка мечта.
2. Аз знам ли за нея?
1. Знаеш.
2. Ама ти не се разбираш от дума. Баща ти няма нови дрехи от години, ти си ръгнала пак по твоите глупости. Едно време исках да се учиш, както трябва, ама така и не можех да си наложа мнението над теб. Все имаше кой да те измъкне от акъла, който те напътствах. Ама сега си голяма и няма да има кой да ходи по акъла ти. Така да знаеш. А и ти си знаеш, само да те видя, че изкарваш повече пари от мене ще ти се стъжни.
1. Ама ти така се изказа, че ми се доповръща от тебе.
2. Не ме ядосвай, че ей сега ще извикам тука няколко цигани и ще те смачкат набързо.
Момичето се стресна, и душата му залиня. Наистина почувства, поредната погнуса от мащехата си. Нямаше време дори да се замисли как да се уравновеси. Не ù стигаха вече нито нервите, нито сълзите да се ядосва. Дори лекарят ù каза, че е започнала да вдига кръвно. Много отдавна не се беше почувствала по този начин.
2. Мразя те, така да знаеш.
Сълзите на момичето потекоха още повече. Не след дълго майка й я остави на улицата. Беше продала наследството й.
Оказа се, че ремонта, за който тя мечтаеше и беше скътала малко парици за него, се оказа върху нея. Майка й успя да "ремонтира" нея, съзнанието й, мечтите й, бъдещето й. Манивелата се нави и мъките, които тя изпитваше като малка, започваха отново, само че сега утроени...
© Детелина Антонова All rights reserved.
