- Ох, налага се вече да реша. Прекалено напечена става ситуацията и много хора ще бъдат засегнати, ако продължавам така. Крайно време е да избера. Писна ми, ще тегля чоп!
- Ти си луда! – каза Юлето и направо ми се изсмя в лицето
- Ох, не ми се подигравай, а ми дай една монета!
- Аз имам. - обади се Ирен и ми подхвърли 50 стотинки.
- Ези ще бъде Да, а Тура ще означава Не. Е, какво избираш? – попита ме Юлето
- Хмм, не знам. Ези беше това с картинката, нали?
- Боже! И това ли не можеш да решиш? Просто кажи Ези или Тура? - сопна се Иренчето.
- Добре, добре! Нека бъде Тура. – казах аз и подхвърлих нервно монетата.
Тя полетя нагоре. Движеше се леко и бавно. Левитираше във въздуха, но когато стигна връхната си точка, сякаш рикошира в невидима стена и се върна надолу с огромна скорост. Не успях да я уловя и тя се заби в пода. Започна да се върти. Правеше оборот след оборот с невероятна честота. Всички бяхме се вторачили надолу, когaто изведнъж тя просто спря. Закова се. Балансираше на ръбчето. ...