Беше слънчево септемврийско утро и нищо не предвещаваше задаващата се буря... Както винаги, бодро се настаних пред компа с чаша кафе и... о, ужас : нетът ми беше прецакан. Не можах да вляза нито в скайпа, нито в електронната си поща, нито да сваля любимата си музика. Ревнах като ранена пантера: ами сега какво ще правя, как ще живея?! Забравих да си презаредя GSM-a, стационарният ми телефон отдавна е изключен, транзисторът е на вилата, а касетофонът „влачи”... От години не гледам телевизия, тъй като не ми се ще да затъпявам. Не че имам много акъл, но ми върши някаква работа. Бях тотално изолирана от света и се почувствах като Робинзон в собствения си дом. Картинката беше отчайваща!
Но нали съм фея, в подобни случаи винаги блесва „лъч светлина в тъмното царство”. Сетих се, че имам стар грамофон на тавана, който беше истинска атракция за сина и племенника. Преди години от чисто любопитство го пробваха и останаха приятно изненадани от музикалния вкус на майките. Бяхме поласкани от високата ...