29.09.2009 г., 17:55

Ретро

1.2K 0 15
1 мин за четене

 

Беше слънчево септемврийско утро и нищо не предвещаваше задаващата се буря... Както винаги, бодро се настаних пред компа с чаша кафе  и...  о, ужас : нетът ми беше прецакан. Не можах да вляза  нито в скайпа, нито в електронната си поща, нито да сваля любимата си музика. Ревнах като ранена пантера: ами сега какво ще правя, как ще живея?! Забравих да си презаредя GSM-a, стационарният ми телефон отдавна е изключен, транзисторът е на вилата, а касетофонът „влачи”... От години не гледам телевизия, тъй като не ми се ще да затъпявам. Не че имам много акъл, но ми върши  някаква работа. Бях тотално изолирана от света и се почувствах като Робинзон в собствения си дом. Картинката беше отчайваща!

Но нали съм фея, в подобни случаи  винаги блесва  „лъч светлина в тъмното царство”. Сетих  се, че  имам стар грамофон на тавана, който беше истинска атракция за сина и племенника. Преди години от чисто любопитство го пробваха и останаха приятно изненадани от музикалния вкус на майките. Бяхме поласкани от високата оценка на нашите  авторитети - пубертети.

Нямах друга алтернатива - донесох грамофона и няколко плочи от златния фонд. Класиката си е класика! Взех си една книга и удобно се настаних на фотьойла. Сякаш се озовах в друго измерение и  се върнах  в доброто старо време... Не мога да ви опиша какво  блаженство изпитах. Опитайте и вие ретро стил, дори интернетът ви да е в пълна изправност. Заслужава си!

 

 

 P.S. За щастие, както и сами  се уверихте,  все още имам достъп до сайт „Откровения”!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Без да знам, и аз направих експеримент - цяла седмица не влизах в нета! И още съм жива! Може и още как! Но сега си наваксвам с твоите странички, скъпа Фея! И също се кефя! Така че да живеят всички възможности!

  • нета си е вълшебство, Вилдан...
  • Хубаво е да избагаш назад в хартиено-грамофонния свят! Хубаво е! Благодаря ти!
  • Мила, толкова неща сме забравили от онова време, когато и телевизор нямаше, а днес не го включваме... Спомням си, когато даваха Робинята Изаура, улиците опустяваха, и така им завиждахме на западняците за тригодишните сериали... Някой следи ли още Дързост и простота...
    Но пък с нета можеш да се свържеш с толкова приятели и сродни души... Ах, каква дилема!!!!
  • И аз бях с теб

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...