Страхувам се, любими, че утре може би ще си отидеш. Не ще го понеса. Не бих могла да без тебе да живея. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга. Обичам те и само това има смисъл за мен. Не бих понесла болката и самотата. Нужен си ми. Разбираш ли? Всяка вечер щом си легна до теб, се чудя дали утре леглото няма да е празно. И това съмнение ме разяжда. И следва въпрос след въпрос. Къде беше? С кого? А ти ме гледаш и сякаш ме питаш с очи: "Какво ти става? Защо си така обезумяла?" А после осъзнавам грешката си и те моля за прошка. Сгушвам се в теб като мъничко котенце в своя стопанин и усещам твоята нежна топлина. И в този момент тя е по-ценна от всичко на този свят. И в мен бушуват и любовта, и ревността и се питам кое е по-силно. И в този момент почувствах твоите устни върху моите. Тогава сякаш всичко в мен утихна. Със затворени очи се отдадох на любовта, споделяйки я с теб. И имах онази капка щастие, малък подарък от теб. И всяко съмнение изчезна, и само онова чувство остана в мен, правейки ме най-щастливата на този свят. Но както се казва: "Всичко хубаво си има край." И ето, тези прекрасни мигове отлетяха. Сутринта, щом отворих очи, теб те нямаше. Уплаших се, обезумях от ревност. Започнах да крещя името ти. Ти влезе и ме погледна някак учудено. В мига, в който те видях, се разплаках.
Спуснах се и те прегърнах. Притисках те така силно и си мислех, че няма да мога да те пусна. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга.