В седми клас два часа в седмицата имахме рисуване. Веднъж учителката беше извадила за назидание и показ пред дъската четирима калпазани, дошли като на гости – кой без блокче, кой без боички, накратко казано, негодни за приобщаване към висшите естетически ценности на изящното изкуство. Учителката хубаво ги смъмра на тема какви възпитатели ще станат на бъдещите си деца, щом са толкова безотговорни. Гласът й в крешчендо се издигна по възходяща крива до висотата на тоталното заклеймяване. И щом тя завърши обвинителната си реч в кулминация, четиримата провинили се спонтанно й изръкопляскаха.
Два часа седмично имахме и трудово обучение. В началото на учебната година, докато момичетата учеха ръкоделие и готвене, ние, момчетата, усвоявахме основите на дървообработването. Учителят – другарят П., стар ерген – никак не харесваше пубертетната ни възраст. Наричаше ни «момченца-зверченца», заканваше се да ни затегне главите на менгеме и да ни ги изпили, я да ни пирографира ушите, изобщо да приложи в ...