Рисуваш
Рисуваш. Черно-бяло. Рисуваш нежно. Ти си в молива, в листа. Рисуваш спомени.
Сън е. Не, истина е. Красиво е.
Рисуваш момичето, спящо до теб. Докосваш устните й с мисли, пренасяш ги на листа.
После онези прекрасни очи, затворени толкова нежно. Мигли. И ангелските и къдрици. Ръцете, които не искаш да пускаш. Приказка е.
Слънчев лъч озарява лицето ти. Дъжд, капчици, гонещи се на прозореца. Безброй преплитащи се цветове.Чаша кафе. Усмивка. Пътища. Хора. Всичко е нарисувано.
Как ми се иска да ми подариш една от твоите рисунки.
Рисуваш...
Сън е. Не, истина е. Красиво е.
Рисуваш момичето, спящо до теб. Докосваш устните й с мисли, пренасяш ги на листа.
После онези прекрасни очи, затворени толкова нежно. Мигли. И ангелските и къдрици. Ръцете, които не искаш да пускаш. Приказка е.
Слънчев лъч озарява лицето ти. Дъжд, капчици, гонещи се на прозореца. Безброй преплитащи се цветове.Чаша кафе. Усмивка. Пътища. Хора. Всичко е нарисувано.
Как ми се иска да ми подариш една от твоите рисунки.
Рисуваш...
© Ирен Попова All rights reserved.
