Родителски тревоги
Детето ми, откакто си "присвои" смартфона ми за седмия си рожден ден... никога не скучае, но престана да вижда изгрева и залеза на слънцето, не чува песента на птиците, не вижда любовта в очите на родителите си, не знае дори къде се намира, но там му е хубаво и интересно!
И, да, детето ми може да знае как да премине и най-сложното ниво във видео игра, но не познава пътя до най-близката гора. Може да говори с непознати деца от другия край на света на английски, но мълчи за своята болка на масата за вечеря.
Добре, аз съм склонен да бъда и ще бъда "вратата" между двата му свята, но то дали ще успее да излезе (навреме) от любимия си виртуален лабиринт, в който се намира ? Питам себе си, защото не знам кого друг да попитам... Ако му дам вниманието от което се нуждае, ще успея ли да стана неговото "лекарство" срещу скучния свят, ще успея ли да го разсмея с моите бабини-деветини или да го хвана за ръчичката и да го заведа в зоопарка, за да му покажа колко безгрижни и смешни са маймунките?
© Гюрхан All rights reserved.
