Рожден ден
Рожден ден
22.06.2008 година. Прибирам се от работа. Вървя по Витошка, не, почти летя. В слушалката ми звучи чудесна музика по любимото ми радио Мelody. Искам да извикам: «Ей, аз съм на четиридесет и няколко години!» Защото утре ще навърша за първи път петдесет години и ако ме питат на колко съм, ще мълча. Настроението ми е страхотно!
Вечерта, салатката, водката и мач. Италия - Испания. Май ще има продължение, така ми се струва. Часът е 00.01. вече е 23 и имам рожден ден. Мъжът ми не откъсва очи от екрана, но ми честити празника. Пак е нещо, не е забравил от пусти мачове. Приятелката ми след него ми праща съобщение и ми честити и тя гледа мача. Айде, ще има и дузпи. Браво, ще има и при нас, така си мисля и малката казва: „Аз ще спя между баба."
Понеделник, не съм на работа. Телефонен звън.
- Ha-ppy birth-day to you... мисис президент.
Толкова еротичен глас, откъде ми е познат? Мерлин Монро?! Сигурно е запис.
- О, познах те, Мая!!! Много хубаво пееш. Най-хубавото ми събуждане, благодаря ти!
Приемах пожеланията й около половин час.
- Майче, затварям, че ме търсят на втора линия.
После на трета и така цял ден. Романтикът ми пожела повечко романтика, Креми - повече незабравими мигове, Петинка - ЛЮБОВ, Иванова - и още нещо. Исках да приготвя нещо за вечерта и едвам успях между пожеланията. Никой не ми пожела хубаво да сготвя, хем знаят, че не умея, но нищо, другия път.
Къщата е пълна. Сервирам вечеря на малкия и гаджето му, защото е нощна смяна на работа. Изпращам ги, големите се приготвят, ще седнат при нас след малко. Нали ще празнувам в петък в ресторант, така че сме само семейството. Приготвих разни вкуснотийки, купих и торта.
Сядаме с мъжа ми да пием по водка. Казвам му как е минал денят ми. Колко много приятели ме поздравиха и телефонът му иззвъня. Търся музика по каналите. Чувам хубав женски глас. Мъжът ми някакъв странен. Отговаря само с Да... да... добре... да. Приключва разговора и аз го питам:
- Кой ти се обади?
- Един колега.
- Какво?! Нали чух, беше хубав женски глас. Този колега да не е...
- Абе, никой не е.
- Какво става?
- Нищо, айде наздраве!
- Наздраве.
- Я дай телефона да видя номера.
- Аз някога да съм ти искал твоя? Хайде да пием за твоя празник.
Обаче аз вече нямам настроение. Нещо става. Друг път като го питам, ми казва коя колежка го търси. Сега говореше някак притеснено. Полудях, стана ми адски криво. Защо днес, защо точно днес трябваше да разбера, че си има любовница? Прирева ми се. Идеше ми да почна да крещя. Но все пак имам празник, децата са тук, не искам да им развалям настроението. Утре, може би ще си поговорим утре. Какво нещо е животът? Никога не знаеш какво може да ти се случи. Нищо не е случайно на този свят. Може би трябва да направя равносметка за живота си. Да, от известно време той си купува нови дрехи. Има нещо. По-рано аз го карах да ходим заедно по магазините, а той все отказваше. „Имам дрехи, по-натам." А сега?! Как не съм забелязала промяната. Една колежка ме попита: „Какво ти подари мъжът ти?" Дадоха ми с децата пари да си купя каквото поискам. Подари ми огромен букет рози, огромен! „Той май наистина те обича!" И аз така мисля. И ето ти сега... Защо си мисля, че съм специална и на мен такова не може да ми се случи? Е, все пак петдесет години живях добре, не е малко - и на това съм благодарна. Да му искам обяснение, няма смисъл. Може да ме излъже винаги. А ако ми каже, че ме напуска, защото сърцето му е там, при другата. Да го задържа на всяка цена?! Не, не искам да е при мен, а да мисли за нея, това не е за мен. Да си изживява каквото си иска. Може би пък и аз ще го ударя на живот, няма да плача, я. Яд ме е, че го научих точно днес на рождения си ден. Да беше поне утре. Обидно ми е, но не е краят на света, не е. Животът продължава. Какъвто и да е. Няма само розово, има и други цветове в палитрата. Сигурно така е трябвало да стане, за да не се имам за богопомазана. Ще си пийна за мое здраве, нали това е най-важното.
На вратата се звъни. Мъжът ми става, прави две крачки и се връща да си вземе телефона. Това никога не го е правил. Значи със сигурност има нещо. Няма повече да го мисля, това е. Нито ще го питам, ако иска развод, ще му дам. Сигурно така е трябвало да стане. Чувам смях на вратата, женски глас.
- Ела, за тебе е! - мъжът ми е ухилен до уши.
Ставам. На вратата са Надя и Боби и един огромен букет. Няма да им казвам сега и на тях да им развалям настроението. Може би утре, може би... Прегръдки, целувки.
- Няма да влизаме, нали ще празнуваме в петък, но искахме и на деня да те поздравим на живо.
- Как няма да влизате, айде на масата, поне по една глътка за мен.
- Браво на мъжа ти!
- Защо?!
- Обадих му се, да питам кога ще седнете да празнувате, за да те изненадам и му казах да си мълчи.
- Е, това обаждане ако знаеш какво й костваше!
- Какво?
- Питай я.
- Наде, ти ли се обади преди малко?
- Да.
Мъжът ми ми подава телефона си.
- Наде, само ако знаеш какво направи с мен.
И започвам да й разказвам. Те се заливат от смях, а аз се чувствам като събудена от кошмарен сън.
- Ще се напия, казвам ви. И да ви кажа, аз много си се харесвам. Така спокойно приех факта, че... си се чудя даже. Наде, благодаря ти, имах нужда от това разтърсване, за да знам, че трябва да ценя това, което имам. Протегнах ръка и погалих мъжа ми, сякаш за първи път. Едно осмислено докосване. Разбрах, че той не ми е даденост и че не е завинаги мой, но поне засега е до мен и мислено му благодарих.
Вторник - подаръци, сряда - също. Четвъртък вечерта е моя. Мъжете в хола, ние четири женки в кухнята на чашка. Гаджето на малкия ми прави за утре пробен грим. Молят ме да не се гледам в огледалото, докато не приключи гримирането. По реакциите на внучката и снахата разбирам, че е нещо суперско. Дават ми огледало и... точно като в „Пълна промяна" - не мога да се позная. Хайде фотоапарата и снимки, снимки.
В петък от сутринта еуфория, тоалети, гримове. Малката - и тя гримирана. „Искам да съм хубава като баба!"
- Бабо, коя ще е най-хубава в ресторанта? Аз или ти?
- Едната е на 5, другата на 50. Коя ли ще е по-хубава? Много ясно, че ти, бабче. Ей, деца, днес е моят ден, не трябваше да каня и внучката, че кой ще ми обърне внимание.
- Бабо, нали се шегуваш?!
- Разбира се, мойто момиче.
Най-щастливият ми рожден ден!!! Поканих приятелите си, хората, които обичам. Бях най-щастливата жена на света. А колко цветя!!! Подаръци, подаръци... Но на този ден получих това, което не се купува с пари. Обич, много обич и усмивки. Приятелките ми ме извикват да ми поднесат подаръка. Стоя аз и чакам.
- Не го ли виждаш?
- Купили сте ми печка, ама аз имам рожден ден, не мъжът ми.
- Да ти готви, затова сме я купили.
- А, добре.
- Стой, носим и тортата - да духаш.
Тортата уникална. Специално на Надето мъжът й ми я поръчал. Като я видях -откачих.
- Кире, нали не искаш да кажеш с нея, че съм алкохоличка?
В отговор получих усмивка. Тортата тактично без цифри само надпис:"Честит юбилей?" В нея вътре малки бутилки с марков алкохол. Като във всяка шоколадова бутилка има по малко алкохол от марката, която е на етикета. Огромна торта, фантастична. Започват да палят свещичките. Мале, колко са много. Дали да не викнем пожарната за всеки случай?! Справих се, духнах ги всичките, не съм можела да духам, те ще ми кажат. Толкова емоции, снимки, усмивки. Танци и...
Вече беше два часа на другия ден. Получих още един подарък - да не ходя на работа сутринта, а да се отспя. Обичам си колежките. Не само са красиви, млади, а и истински приятелки. Прибрахме се и си легнах с усмивка, така се и събудих. Но преди да си легна да спя, имаше още един подарък, от мъжа ми. Бях много уморена от емоциите през цялата седмица, та не се стигна до продължения, но... Колко е хубаво да имаш рожден ден и приятели и хора, които те обичат. И да си жив, и да си на петдесет. И да си щастлив. И да имаш късмет. А не е ли късмет дори това, че си се родил. От милиони сперматозоиди... и да се родиш точно ти. Късмет си е и трябва да се изживее така с усещането, че си най-щастливият човек на света. Какъвто и да е животът ти, защото е един. И не е важно на колко ставаш, и не е важно как изглеждаш. Важно е да си здрав и обичан. И да обичаш, разбира се. Приятели, обичам ви!!!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Честит рожден деен! На патерици...
Много младежки дух имаш. -
Кире, благодаря ти!!! А аз, както обичам сладко така обичам и да си попийвам, та така...Стами, благодаря за пожеланието и за комплимента!!! Аз май съм се спиртосала и затова изглеждам добре. А може, защото по-бавно се развивам...умствено де.
-
Чудесно е Светле ,радвам се за теб,било е невероятно изживяване!!!
Запази винаги свежия си духИ дай боже всекиму да изглежда така на тези години като теб,страхотна си!!!
Прегръдка ,Светле -
Светле разтреперах се от радост и щастие, че те познавам. Ей Светле изглеждаш прекрасно на снимката и прекрасна торта имаш . Браво поздравления зА прекрасния разказ.
Само едно въпросче това: "Кире, нали не искаш да кажеш с нея, че съм алкохоличка?" това нещо неможах да г разбера ,защо си го писала.
6+ от мен поздравления -
Маги, нали и ти имаш такова бижу и прекрасно ме разбираш като казвам, че това е истинско щастие!!! Чувствам те близка и заради това. Обичам твоите нежни творения и теб!!!
-
ле...ле...как ме развълнува...прекрасна си...като две принцеси
сте красиви...звездички...и какъв късмет наистина...от толкова спермазоиди...
ти да се родиш...пък и аз да те чета сага...
прегръщам те с много обич, прекраснице...нежна светлина си ти... радвам ти се от сърце... -
Така си е, Щастлив край, от наш'то по-хубаво нема! Ти не разбра ли, че тук сме избирани с конкурс?! Ти защо си мислиш, че си тук? За същото, нали не си с връзки?!
-
Само така Иван!!!
-
Без шоколад не ще останем...
И всеки ще зарадваме, блести ли там сърце от чистота... -
Ах какъв голям шоколад заслужаваш, Люси!!! Ех Иване!!! Сега ще има гора от ръце: Искам аз, искам аз..!!! Остана си без шоколад мойто момче. Мариолче, добре, че ви имам, за да ви се радвам и аз!!!
-
Светли - добре, че те има - да ти се радваме - красавица на 50 -
много е добре - жива и здрава все бъди!!!
-
в барчето си съм натъпкал поне 3кг. шоколади и лакомства Кой ли ще ги папа се пита обаче...
Ами неведоми са пътищата.. Светле Ще бъде чест за мен -
Аз за шоколад, ако знаеш какви работи ще направя Ама друг път ще ти кажа... срам ме е тук. Ами, корумпирана съм като сестричката ти.
-
Иване, тази вечер май с теб ще си станем приятели!!! Люси, кака яде повече от мен. На рождения ми ден Симона ходеше след мен и само ми викаше "бабо, бабо!". Аз съсках: Не ме излагай пред хората! И тя започваше да вика с цяло гърло: Како!!! Тогава се обръщах и я питах: Какво моето момиче? Падаше луд смях с това "како", ама що шоколади й накупих, докато я подкупя. Нямало корупция.
-
Лелееее, какви хубави сестрички! Коя от двете ви, яде повече торта?
Казвай, че ще питам Мая... -
разплака ме. Много радваш... {{}}}
-
Обожавам те Мая и ти благодаря за дискретността!!!
-
защото имам и защото много хора те обичат неприличните няма да ги качвам, обещавам
-
Е сега ще стане страшно!!! Мая, ти нямаш сърце!
-
скоро казвала ли съм ти, че те обичам? сега ще приложа и снимков материал
-
Ах, Павли, как ме разнежваш! Вилдан, помня Шекспир веднъж ми каза...Но айде друг път ще ти разкажа за него. Доли, благодаря ти, слънчице!!! Иванова, а аз да ти потретвам ли, кажи ми? Петинко, е не е ли така, от молиони... и хоп, точно ти?! Люси, нали разбра, че аз празнувам като в приказките, по няколко пъти. При мен всичко е така. Дейзи, разсмя ме и ме успокои, мерси! Нинче, нежна моя, благодаря ти! А внучката е моето...богатство, моето всичко. Пожелавам на всички да доживеят да видят своето продължение!!! Анета, ти шегуваш ли се?! На 100 години ще питам мъжа ми: Ти кой беше? Ще си мисля, че съм с нещо чуждо, става, мерси! Таня, щом си такава, тогава и аз ще ти кажа, че те обичам. Ако не се срещнем по-рано, те каня на 100 годишнината ми. Вземи и Анета дето ми го пожела! Да си носи актуална снимка обаче, да я видя аз какви ми ги пожелава тя. Цвети, ти пък за къде си се разбързала?! Креми, как бих празнувала, ако ви нямаше вас, моите приятели?! Вие направихте празника ми Незабравим!!! Доче, защо ме издаде? И това ми било приятелка. Страхотно е, когато има щастлив край! От мен да го знаеш!!!
-
Първо, отидох на профила ти да си припомня как изглеждашХитруша!Сложила снимката на внучката си и мисли,че няма да забележа 10-тте разлики!Ех,маце готина си и като външност и като талант!Да си жива здрава и все така сладкодумна!
-
Да ти имам съмненията, кака...
Не се и съмнявам, че си изкарала добре. Приятели не липсват за Персона като теб! Усмивки, сладка! -
страхотно, много позитивно,... еххх и аз искам да стана на 50 ...
-
Да си ни жива и здрава, Светле!
Нека има винаги много хора около теб, с които да споделяш щасттието си!
И аз те обичам, да знаеш, нищо че не се познаваме лично! -
Прегръщам те, Светле!
Да си жива и здрава още 50! -
И мене ме разплака...
Късмет е, че има хора като теб!
Благодаря на Бог
и на сперматозоида...
И се моля гените
да се прелеят
във внучките ти! -
Мислено бях с теб, Светле Като се видим ще го отпразнуваме още един път. Радвам се много, че те познавам... Госпожо Президент!Много целувки и много, ама много те обичам!
-
Разплака ме... на примависта!
Иначе... Обичкам си те, Светланчик!
Ама ей тва, със сперматозоидите ме уби!
Та така: верно - трябва наистина да умеем да ценим мига -
че сме тук и сега, че имаме Здравето и Обичта
на най-милите ни на света!
Гушкам те, миличка!!! -
Светле, разкошна си!!!
-
Видя ли?Много шум за нищо...Лек ден, чаровнице!
-
Приятно е да прочета рано сутрин. денят ми ще е хубав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
