Рождество Христово
Рождество Христово
Малката Ели лежеше в леглото си и кашляше. Преди десет дена навърши седем години и като подарък получи кукла, на която много се зарадва. Знаеше, че децата на нейната възраст получаваха за рождените си дни мобилни телефони, компютри или скъпи дрехи, но за нея куклата стана добър приятел, на когото Ели споделяше тъжните си мисли. В училище нямаше близки, защото от самото начало на учебната година съучениците и решиха, че очилата, които носи, са само и единствено повод за подигравки. Не се сърдеше на никого и продължаваше да чете постоянно, защото книгите я водеха в други, различни светове. Кръсти куклата Ангелина - така се казваше единствената и приятелка, която сега бе далеч, далеч в Америка.
Ели нямаше настроение за празника. От високата температура не знаеше дали това, което си представяше, беше сън, мечта или реалност. Ангелина някак си бе заприличала на съименничката си и двете с Ели се заливаха от смях и щастие. Докосваше твърдото тяло на куклата, а имаше усещането, че това е ръката на приятелката и. Нищо не и трябваше повече от едно живо, вярно същество до нея.
Беше Бъдни вечер и за Ели това усещане беше чудо, което майка и прекъсна с молба да отиде на масата при семейството си. Под елхата Ели забеляза странен пакет, от който се чуваше шум и докато разбере какво се случва, баща и пъхна в ръцете и малка пухкава бяла топка. Не - не беше сън! Не беше от температурата или от дългото плакане - в нея се притискаше най-милото същество на света, което Ели вече силно обичаше...
© Емануела Кацарова All rights reserved.
