Това е един тъжен разказ за мен и моето куче Рокси. Рокси беше изключително умно и интелигентно куче и с него много добре се разбирахме. То бе най-добрият ми приятел, с когото живеех в малката си гарсониера на петия етаж. Имаше невероятни кафеви очи и сива козина. Беше смес между много породи и затова имаше всестранно развит характер. Често играехме на гоненица в апартамента и беше много весело, а когато се прибирах изморен от работа, понякога с удоволствие ми излизваше мръсните крака. Съседите често ми правеха забележки, защото кучето ми лаеше по цяла вечер и затова не се разбирах с тях, а и други приятели нямах.
Един съботен ден след като нахраних най-добрия си приятел с попара от хляб и стара мазнина, останала от кюфтетата, които пържих предната вечер, решихме да излезем заедно пред блока и да обиколим по градинките. Рокси беше много радостна и след като излезе от вратата на входа не спираше да тича напред-назад и радостно да лае. На улицата пред блока обикновено нямаше голямо движе ...