Рошав късмет
Преди време колежките ми ми надуха главата с тоя Бойко Борисов - колко бил готин, колко бил не знам си какво. Какво толкова му харесваха не знам. Обаче откакто стана кмет го загледах, не е лош. И взех, че се влюбих, ама не как да е, ами истински. И даже започнах да си мечтая да се омъжа за него. Леле, ами ако той е женен! Дано не е. Ами ако все пак е женен? Каква ли е жена му? Боже, а ако е хубава или пък добричка - край, с мене е свършено. Не, не е свършено, каквато и да е, нали е собствена, а те собствените, нали ги знаете какви са гадни. Така й се пада! Дано все пак да не е женен, за да можем да се оженим. Божке, съвсем щях да забравя, ами нали аз съм омъжена. Винаги така ми се случва, щом се влюбя в някой готин мъж, и забравям, че съм омъжена. Край! Сега всичките ми планове да стана кметица отиват на кино. Пък и кога ще спестя пари за развод, кой знае колко ще струва? Точно никога.
А, май може да се намери изход. Ми че мъжът ми много се заглеждаше по една осемнайсетгодишна. Е, как няма да се заглежда, като са ги пуснали по улиците тая пролет, та не щеш ли с къси поли или с голи коремчета. Плъзнали са из цяла София. Па преди години не беше така или не съм им обръщала внимание - не знам, но сега е нещо страшно.
Та ако се задълбочи неговото влюбване, само той може да спести някой лев за развод и тогава... Но едва ли ще се разведе. Той толкова е случил с мене, че не ми се вярва. То само едната надежда ми остана да се оправиме с Бойко, ама не Михайлова.
Ега ти у рошавия ми късмет. Приятелките ми по два-три пъти се жениха и се развеждаха, а аз с тоя мъж ще си остана до гроб. Това е, защото съм свестна, а не като някои дето... не ми се говори. Нали съм свестна.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Приятел верен в нужда се познава,
