- Какво е мъката? – попита тя без да го погледне. Очите й още се любуваха на красивата червена роза, която едва се беше разлистила. - Мъката е роза. – отговори той. - Но тя е красива... - Да. И мъката има своята красота. Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към мекия цвят и се връщаха надолу сякаш свиреха на непознат инструмент... Един бодил закачи показалеца й. Изби капка кръв. Тя го погледна с черните си очи и каза тихо: - Аз обичам тази мъка. Какво става, когато се влюбиш в нея? - Избива кръв. – отвърна той като погледна пръста й. - Но аз не усещам болка. - Сега не, но утре няма да можеш да докоснеш нищо с пръста си. - Защо? - Защото мъката се осъзнава с времето.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.