Sep 17, 2007, 11:12 PM
Розово настояще
1 мин reading
Вървя си по улицата... Банално.
Сръбнал съм си малко... Банално.
Всичко си е същото... Отново банално.
Очаквам нещо да се случи... Още по-банално.
Земята се отваря и ме поглъща. Хъм!
Е, случва се и това. Обикновено след няколко стограмки се приближавам по-често към нея, долу.
Но сега... дяволска работа. Земята се движи нанякъде и е пълна с хора. Ама не че се върти около слънцето и че населението й е човешко.
Бутат се разни в мен. Сумтят. Ругаят. Миришат на пот, на застояло, на шест и половина след края на работния ден, на нещо си и малко след края на живота.
Ясно е, че съм умрял и ме карат към преизподнята. Е, пак стана банално. Смърт и скука, скука и смърт. И изведнъж насреща ми нещо розово. Хили ми се... Лицето на Венци Облака. Сега разбирам откъде идва изразът - "розово бъдеще". Съзирам го в очите му.
- Братол - казва той, - да пием по едно.
Не чака да му отговоря. Изплъзваме се от тъпканицата на следващата спирка и купуваме една бутилка гроздова от магазията на Сашо. Знаем, че земята пак ще ни погълне в крайна сметка. Няма къде да избягаме. Спокойни сме и не бързаме за никъде. Отваряме пиячката на пейката в градинката и пием. Банално...
Банално, но сгрява душата и в нея се разлива едно такова приятно усещане... Едно такова... Банално розово настояще!
Сръбнал съм си малко... Банално.
Всичко си е същото... Отново банално.
Очаквам нещо да се случи... Още по-банално.
Земята се отваря и ме поглъща. Хъм!
Е, случва се и това. Обикновено след няколко стограмки се приближавам по-често към нея, долу.
Но сега... дяволска работа. Земята се движи нанякъде и е пълна с хора. Ама не че се върти около слънцето и че населението й е човешко.
Бутат се разни в мен. Сумтят. Ругаят. Миришат на пот, на застояло, на шест и половина след края на работния ден, на нещо си и малко след края на живота.
Ясно е, че съм умрял и ме карат към преизподнята. Е, пак стана банално. Смърт и скука, скука и смърт. И изведнъж насреща ми нещо розово. Хили ми се... Лицето на Венци Облака. Сега разбирам откъде идва изразът - "розово бъдеще". Съзирам го в очите му.
- Братол - казва той, - да пием по едно.
Не чака да му отговоря. Изплъзваме се от тъпканицата на следващата спирка и купуваме една бутилка гроздова от магазията на Сашо. Знаем, че земята пак ще ни погълне в крайна сметка. Няма къде да избягаме. Спокойни сме и не бързаме за никъде. Отваряме пиячката на пейката в градинката и пием. Банално...
Банално, но сгрява душата и в нея се разлива едно такова приятно усещане... Едно такова... Банално розово настояще!
© Станислав Пенев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Да, Незабравима, докато не съм си забравил мисълта, да я споделя. След време ще стане "Оригинално сиво бъдеще".
-
"Банално розово настояще!"
Ще има промяна на цветоусещането... след време!
Много ми хареса!
Поздравления! -
Драга Рима (Ани), днес при толкова много умни, интлелелелегентни и забавни хора оригинално е да си банален. Това те прави различен и те издига в очите (не на яйца) на хората.
-
Забавно,хич не е банално, дори напротив - много е оригинално
-
Абе, трябваше да е бозаво, ама пусти критерии. Нали съм го писал за един конкурс...
-
))
Хеей, поздрави!
Все пак, баналните неща са си гоЦки
))
-
Хареса ми много гози твой "банален" разказ!
Нека прочетем и друго!
Поздрав и пиши! -
Ами, просто чух от един познат, че тук положението било доста по-розово в сравнение с другите сайтове, където се навъртам и реших да се уверя.
-
Много ми хареса, банално казано. Удоволствие беше да прочета.
-
знаем, че е банално,
но ще го кажа:
харесвам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
