Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да не ме безпокои, но усилията ми пак останаха напразни.
Изнизах се от завивката и излязох. Луната усмихната мина пред мен, позлатявайки крачките ми и се устреми към морето. Засмях се щастливо. Отдавна таях в сърцето си желанието да се гмурна нощем в морето - без да го виждам, само да го чувствам.
Оставих халата да се плъзне по гърба ми и да се свлече в краката - не ме интересуваше повече, без него се чувствах очарователно.
Луната погали раменете ми и се спря на гърдите. Те се изправиха да приемат ласката. Морето лениво лизна пръстите на краката ми и нежно ме придърпа.
Не настояваше, само обещаваше. Не бързах. Оставих го да ме обсебва - късче по късче. Да ме докосва, да ме лизва, да ме прегръща ...