Една майска сутрин вървейки към близкото кафене, където правеха любимото му лате
Райън реши, че е време да промени своя живот в положителна посока.
Като за начало трябваше да спре да иска пари  от родителите си и да започне работа.
Макар и родителите му да бяха финансово обезпечени в Щатите не се приема добре да издържаш детето си след пънолетие, а той отдавна беше преминал тази граница.
  През годините не бе направил нищо смислено с живота си. Целият му тийнейджърски период премина в купони, необмислени срещи с по – възрастни дами и търговия със забранени вещества, които и ползваше и продаваше като така си докарваше някой долар отгоре към джобните.
  Влизайки в coffee shop – а той се нареди на опашката, която се състоеше от около 10 души, а красивото момиче зад бара трудно смогваше да ги обслужи, защото нямаше достатъчно персонал, а и тя беше започнала работа там преди около месец.
Казваше се Диана, беше дошла от една малко по – далечна и красива страна – България за да сбъдне ,, Американската мечта‘‘.
  Райън беше харесал момичето още когато я видя за пръв път и може  би това му повлия за да пожелае да се промени. Вече посещаваше терапевт заради проблемите, които имаше със забранените вещества.
Седейки на опашката го осени идеята да донесе своята автобиография и да започне работа тук, все пак е някакво начало.
Поради липсата на кандидати го наеха доста бързо и след два дни трябваше да бъде първият му ден. Той дойде малко преди уговорения час, сложи си униформата, която се състоеше в престилка и шапка и влезе зад щанда. Диди, както я наричаше Райън трябваше да му покаже кое кафе как се прави, принцип на работа с машините за кафе и фреш. Той много се стараеше, от една страна заради себе си, от части и за да впечатли българката. Много бързо научи, че слабостта на Диана е аромата на прясно смляно кафе и току що изпечен сладкиш.
   Новият правилен живот на Райън вървеше като по вода докато един ден негова стара
,, приятелка‘‘ не реши да си вземе кафе преди тренировката си по плуване. В миналото с което вече не се гордееше тези жени го наричаха ,, спасител ‘‘ , защото хапчетата, които им продаваше бяха като вълшебни.
След дълъг работен ден, занимания с мъжа, децата или самият Райън взимаха по едно хапче и цялата умора изчезваше. Когато го видя тя си взе кафе и след като излезе навън му написа съобшение, че иска отново от тези хапчета. Той и върна,че вече не се занимава с това. Но на следващия ден тя дойде отново, Райън се притесни когато я видя.
Р: ,, - Какво правиш тук? ‘‘
Л: ,, - Дай ми само още веднъж, не издържам на напрежението.‘‘
Р: ,, - Тръгвай си. Кафето е от мен. ‘‘
Л: ,, - Ако утре не ми дадеш ще разкажа на всички тук с какво си се занимавал до скоро! ‘‘

  На следващия ден той беше взел една малка кутия със себе си и когато неговата стара приятелка Лиса дойде, Райън и даде чаша с капучино като на дъното на чашата от външната страна беше закрепил пликче с три бели хапчета. Тъй като не знаеше как ще му плати беше сложил втори буркан за бакшиши с етикет  ,, Ryan tips ’’, а на колежките си беше казал, че го е направил за да има състезателен дух и да разберат от кого са най – доволни клиентите. Лиса пусна парите в буркана, намигна му и си тръгна доволна, но скоро всичките изтощени от живота ,, почитателки ‘‘ на Райън разбраха за неговата нова работа и за неговият буркан за бакшиши. Започнаха да го търсят настоятелно и той се отзоваваше, не успяваше да отказва на толкова красиви жени. Когато беше на работа буркана с надпис ,, Ryan tips ’’  се пълнеше.
Една вечер майката на Райън – Ашли реши да изпере сакото му, а когато го взе и започна да изпразва джобовете му намери малка кутийка с хапчета и тогава осъзна, че нейният син изобщо не се е променил.
Ашли реши да наблюдава Райън скришом няколко дни и когато разбра какво върши всъщност се обади в полицията за да му даде урок ( без да съзнава какви ще са последствията от взетото под афект решение ) като очакваше да го пуснат след седмица.
  Диди правеше фреш от портокал и когато чу думите ,, Горе ръцете, полиция на Лос Анджелис‘‘ се поля със сока от уплах. Райън подаваше поредното кафе с добавка хапчета точно в този момент и се скова на място.
 След направения от полицаите обиск откриха само 3 останали хапчета в Райън, арестуваха го. Диди се замисли, че в нейната родина можеш да минеш само с условна присъда за някакви си три хапчета особено ако си нечие дете, но тук в LA говореха за присъди от минимум няколко години за продажба на подобни забранени вещества.
Стана и неприятно, защото беше започнала да го харесва, но на ум си каза, че всеки трябва да си понесе последствията.
  Родителите на Райън вече бяха научили и пътуваха притеснени към полицейския участък. Майка му беше особено притеснена, тъй като тя го беше предала. След разговорите с полицаите Ашли се разплака осъзнавайки, че сина и щепе да понесе поне три годишно наказание заедно с урока,  който искаше да му даде и съсипаното бъдеще, което го очаква когато излезе от затвора.