Вятър развя косите ти и заплете в тях цвете. Ръката ти докосна моята и слънцето дари ни с прелестна усмивка. Отвърна му с песен и синигерът замлъкна, запленен от нежния ти глас. Как хубаво и лесно е да сме един до друг. Думи не ни трябват! Те и без това са слаби, не могат да опишат радостта. Нека тишината ни прегръща. Ръка в ръка и без думи пак ще се обичаме.
© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.
мечтаBoyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
