15.
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си привечер. Най-хубаво се ловуваше в тъмното...
Въпреки убедеността си, че по това време дивите ловци отдъхват след нощните преследвания, той не намали бдителността си. Затова и оцеля толкова време...
Потокът наистина не беше голям. И с ниски, удобни брегове, така че специално място за водопой нямаше. Зърна няколко тревопасни, наведени над водата в разстояние двадесетина метра. Плахи, постоянно оглеждащи се, готови всеки миг да литнат към храстите...
А опасност дебнеше отвсякъде...
И доскоро е била тук...
Йоан усети, че нещо не е наред. После чак забеляза парцалчетата по храстите. Накрая видя мястото – трева в алено... Кръв... И то прясна – незасъхнала, непотъмняла...
Значи убийците бяха наоколо ...