17.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен...
Което му подсказваше, че е при хора. Хищниците нямаше да губят време за подобни неща. Щяха да го разкъсат – и нямаше дори да усети...
Нито пък маймуните-канибали...
Хора са...
Но – кои?
Захвърлиха го върху пода. Йоан завъртя глава и с кожата на бузите си усети – камък. Гладък, обработен. Значи не е в пещера, а в помещение, останало от миналото...
Чу гласове, но не разбра нищо от разговора. После махнаха парцала от лицето му...
Огромна зала... Спомените го върнаха далеч назад. Такава имаше в голямата градска библиотека. Мраморен под, колони, стелажи... И книги? Много, много книги... ...