19 години... От 19 години знам това място... Роден съм в този град и абсолютно всяка година съм минавал през това кътче, но днес беше различно... Водните колела в езерото бяха завързани, водата беше гладка и спокойна като лед... Само патките оставяха красиви следи в нея, докато гонеха разни насекоми... Беше топло за този сезон, тихо, спокойно, чуваха се звуците, които издаваха жабите, птиците, щурци и тиха ретро музика, идваща от барчето над езерото... Седях с приятел на една от пейките... Гледах целия този Рай и не можех да осъзная как така досега не съм забелязал цялата тази картина... Защо онези моменти не те доведох тук, ами стояхме в онези шумни заведения... Защо когато намерих място, където можем да бъдем истински щастливи макар и за един миг, тебе те няма... Стоях и си задавах всичките тези въпроси... Влюбих се в нея преди месеци, днес се влюбих в природата, във всичко, което ме заобикаля... Как е възможно, защо Съдбата е така жестока... Затворих очи и вдишах аромата на цъфналит ...