Сенд (Георги Стоянов)
318 3022
Feb 11, 2020, 12:36 AM

Само веднъж 

  Prose » Narratives
1207 5 45
2 мин reading

 

Белият кон потропваше върху каменната уличка, а принцът се поклащаше върху него. Всъщност, нямаше никакъв кон. И принц нямаше, 

но мъжът за миг се почувства такъв. Улицата си беше асфалтирана, всеки ден минаваше по нея, когато отиваше към закусвалнята, 

преди работа.

Странно се чувстваше днес.

За първи път забеляза брезите.

Сигурно бяха двадесетгодишни, но чак сега ги видя. Изглеждаха някак накипрени, малките им листенца трепкаха, а клоните им 

изглеждаха като гирлянди.

Украсяваха улицата.

Влезе в закусвалнята. Сервитьорката му донесе менюто. 

– Пак кафе с мляко ли? – попита тя.

– Имаш красиви, нежни, бели ръце, като шии на лебеди. – чу се да казва той и се изненада на самия себе си. Тя се врътна и отиде да 

направи кафе. Донесе го, а в каймака беше нарисувано сърце. Той я погледна и видя очите ѝ. В тях имаше тъга, усмивка, копнеж, 

надежда, всичко имаше, целият свят беше там. Изправи се и я целуна. Тя го хвана за ръката и го завлече в служебната тоалетна. 

Щракна ключалката. Направиха го набързо, почти гръмнаха. Излязоха, пооправиха си дрехите. Той отиде в салона. Кафето му беше 

изстинало, а сърцето се беше разтворило. Изпи го набързо.

Погледна към барчето. Тя стоеше там и му се усмихваше.

– Ще те чакам! – каза му.

Той махна с ръка и също се усмихна. Бързаше за работа.

На другия ден, пак отиде там.

Уморен и сънен се чувстваше.

Тя пак дойде с менюто, търсеше погледа му. Той не вдигна очи.

– Същото кафе ли? – попита го.

– Същото. – отвърна.

Тя донесе кафето. Нямаше сърце в него. Стори му се съвсем обикновена и леко прегърбена. Той го изпи, пак така набързо.

– Вчера, май, забравих да платя!

– Няма проблем! – каза тя.

Плати за двата пъти, извини се и си тръгна.

Близо цял месец, минаваше по друга улица и не закусваше там. Накрая се престраши и отиде. Нямаше я. Беше напуснала. Така и не си 

допи кафето. Не бързаше. Чувстваше се глупаво. Заваля дъжд. По всяко от листенцата на брезите се стичаше вода. Клоните изглеждаха 

обсипани с бисери. Въздъхна. Белият кон го нямаше, останало беше само клатушкането – онова ежедневното, от което хората

ослепяват дотолкова, че ако се случи да усетят нещо истински, го отпъждат като сън, който не трябва да сънуват. Отвори чадъра и се 

гмурна в обикновения, сив и скучен свят.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Внимавай да не литнеш заедно балончетата... 😋
    Сенд с балончета с хелий... 😀😀😀
  • Всеки ден казвам “обичам те”, но празнувам точно днес. Купих си балончета с хелий.
  • Американска или китайска измислица, няма значение, самата идея е хубава. Един пастор губи живота си, в името на любовта. Човещината, блгородството и любовта празнуват днес.
  • Които се чувстват зарязани, нека си празнуват и те. Много щастие и на тях!
  • Нищо не пръскам, защото съм скромен. Много щастие на всички влюбени!
  • Да... 😊
    До като ти пръскаш чар и симпатии из целия сайт... 😀😀😀
  • О, Конти! Ти мислиш за мен! Благодаря!
  • Сендчо?
    Честит празник! 😋
  • Щастието не се крие в тоалетната, нито в лютите фенки. То е скрито в нечия усмивка и в приятелското сръчкване в ребрата, тоест, свързано е с конкретни хора. Така че, аз съм щастлив, че мога да пиша, за каквото си искам и защото знам, че все някой отсреща, съвсем реален и истински, ще ми намигне и ще ми се усмихне.
  • Теб ще те завлекат.
  • Аз си направих жизненоважен извод: Ако ми поднесат кафе със сърце в никакъв случай да не ходя до тоалетната
  • Благодаря, Меги!
    Когато нещото е в ръцете ни, трябва да го държим здраво!
    Многото коментари овкусяват и добавят лютичко.
  • Не обичам да пиша под произведения с много коментари защото после рискувам да се зарина с нотификации, но сега ще преглътна.
    Много ми хареса образността на разказа, от началото до края. "Направиха го набързо в тоалетната" не е нехарактерен израз в прозата (виж, в поезия не бих го преглътнала), но това, което ме впечатли е чудесно уловения характер на човешките взаимоотношения, а именно че когато нещо вече е в ръцете ти, го чупиш. И че най-истинската любов е несподелената.
    Поздрави, Георги!
  • Падам от стола!
    Сядам да напиша разказ за флегмите.
  • И аз ги обожавам!

    Не ме четете грешно, моля!
    Нито първосигнално
  • О! Обожавам темпераментните читателки!
    Онези, които мълчат, ми приличат на задрямали флегми и в тях няма никаква тръпка!
  • Каквото можах, направих го. И спорих, и на майтап го обърнах. И никога не чета това, което коментирам веднъж. Мисля, че до три пъти е ок.
    Прекрасно знам на кого отговаряте и нямам отношение към този разговор.
    Проблемът е, че ако в коментарите от сутринта до сега не съм разчела правилно и Вас, то наистина трябва да отида някъде и да се изгърмя от упор
    А, да. И да се извиня още веднъж. Приемете, че съм го направила
    Лека вечер от мен.
    Женската солидарност ми е слаба брънка. И не ми е по вкуса
  • Никой не се е обидил. Поне аз-не. След първия прочит идва втори, може и да се поспори, нали затова се пише. Закачам се с женската ви солидарност, веднага първосигнално решихте, че мъжете са гадняри. Затова казах, че прочитът ви е повърхностен.
    Отговарям на Су. Първата стъпка може да е красива, емоционална, копнежна и нежна, но... после идва втората. На разума. Замисляш се. Става обвързващо, ще виждаш често този човек, ще трябва да му отделяш време, най-малкото, ще жертваш част от свободата си... и свиваш перките, появява се страх и нерешителност. В този смисъл... обичат само смелите.
  • Прави впечатление с колко леко сърце обиждате, Георги. И се обиждате, също.
    Никой не оспорва дълбочината на разказа, дълбоки неща се случват и в тоалетните, стана ясно. Дали им се е получило на двамата млади влюбени не е и наш проблем.
    Друга ми е мисълта. Че никога досега не съм чела достатъчно добро произведение, което да оправдае излизането от добрия тон. Дано и да не прочета.
    Затова реших да се извиня за плиткоумния прочит и да обещая че това повече никога няма да се случи
    Дано този път (поне аз) да съм разбрана правилно.
  • Ако ти се беше случвало... въобще нямаше да мислиш кое е правилно. След време, вероятно да. Но в този миг на копнеж, сте само ти и тя. И по-добре да няма после. Нека да има един ненаситен глад за още. Така се пишат чувствените разкази. При мен така се случваше...
  • Су! Винаги четеш точно! И не е нужно да обяснявам, разбираш всичко с половин дума. Кратък, кратък..., но лирическите са обрисувани достатъчно ясно, дотолкова, че да си имат характери, да носят последствията от действията си и да предизвикват размисъл. Сладко-горчива е емоцията, защото не са само добри или само лоши, живи хора са, надяват се, разочароват се и си мечтаят, и не винаги, на живо, могат да преценят, кое е "правилно". Лично аз, все чакам някоя сервитьорка да ме завлече в тоалетната, но не ми се е случвало.
  • Сладко-горчивата емоция е това, което ми хареса в разказа ти. Знаеш, това ценя в този вид творби. Не е лесно в кратък текст да вградиш съдържание и тръпчица да има. А това, че има различни коментари, си е комплимент. Развълнувал си аудитирията. Върна ми едно позабравено време...
  • Е, към някой съдбата е по - благосклонна и нещо подобно може да им се случи и втори път. Но като се пренебрегнат чувствата, като се игнорира интуицията и като започне сутуацията да се анализира и превърта през разума и да ѝ се търси логично обяснение всичко отива по дяволите.
  • Ех...
  • И каква е поуката, че в стремежа си да задържи питомното не се осмелява да рискува с истинското, диво и красиво...
    Тогава той сам заслужава съдбата си, която е избрал макар и прикрит с чадър. Изборът му е "обикновения, сив и скучен свят." Кой му е виновен за направения избор? Изборът си е само негов. И тя все пак е там някъде, те съществува- макар и обикновенна, макар и прегърбена от удъра, който й е нанесъл, но все пак все още истинска и жива, и може би обичаща...
  • Благодаря, Емо!
    Много навременна подкрепа!
    Не знам защо, всичко трябва да е сдъвкано, смляно и поднесено на тепсия, за да се каже, че е добро. Идеята не е в това, че жените са курви, а мъжете мухльовци, както някои захапаха, смисълът е много по-дълбок, но това не е мой проблем.
  • Е, ама той изпростял, а де!
    Че и ние покрай него.
    Хубав е разказът, няма спор. Жалко, че не случи на аудитория.
  • На мен много ми допадна разказчето, написано във вид на притча, която носи поука. Поздрави Сенд!
    Пък и реших да те подкрепя малко, защото гледам, че са те нападнали несправедливо тук. 😉
  • За след акта, не ми се мисли! Някои, даже забременяват. На мен, ако ми се метне такава сервитьорка, бих се оженил за нея, при наличието на такъв оргазъм, просто няма начин!
  • Ти сам си го написал, Георги
    Ние просто го забелязахме, ей тъй, както четем по диагонал.
    "Обикновена и леко прегърбена "
    Излишно се натяга спорът, мисля. Още повече, когато се опитват да ме убедят какво да не виждам. От черно на бялото
    И да, когато брезите решат да цъфнат отново след месец, два или година, едва ли цъфтят за теб (лирическият в този случай)
  • Ма не, бе, те и да се познават, ок. Той вървял към нея, летял и т.н.
    След акта, ей бога ми, много съдби се решават

    Пепи, никът ти май не е случаен, м?
    Що се палиш? Лафим си просто. Виж какво хубаво ни се получава!
    Оставям ви, народе! От мен толкова
  • Всеки интерпретира според собствения си житейски опит. Не знаех, че оргазмът е точен барометър. То, ако всичко опираше до нагона, щеше да е много лесно. Няма оргазъм-няма любов. Следващият.
  • Разказваш виц, всички мълчат, и започваш да обясняваш къде и защо трябва да се смеем? Клиентът познат ли е? На другия ден поне с едно цвете да беше отишъл мухльото! И трябваше да се ***кат, за да види на другия ден прегърбена и обикновена.
    Такива са днешните принцове!

    пп
    пробвала го е, пухъл си е.

    докато съм го писала, си го качила, Ирина, за това те повтарям
  • Сенд, ние определено сме тъпи, за себе си гарантирам
    Оргазмът, обаче, е най-точният барометър, който някой, някога се е сетил да измисли.
    И, ако след него видиш мъжа/жената прегърбена, забележиш дребните несостатъци и те издразни как се усмихва, еее това не е твоя човек.
    Най-малкото пък пиле на рамото. Това е застъпено в разказа ти, а от там могат да произлязат още доста тъпотии.
    Добре е направил пича. И аз бих, казвам си
    Баш добре си прочетохме
  • Не можете да четете. Това е редовен клиент. Познават се. Всяка сутрин минава оттам. Тя го пита “Пак ли кафе с мляко?”. Разказът е провокация, а вие ми казвате “Не, ние не сме тъпи!”.
  • Сексът не е повод за запознанство. Тя го харесала, той (елементарно по мъжки) не могъл да откаже...
    Мухльо, слива има в устата, сърце в кафето чака! Никакво отношение от негова страна, кой е той, че да чака жена да го сваля? Дори е чудно как такъв елементарен мАж се е почувствал глупаво, как е проявил чувство?
    Елементарно, Уотсън!
  • Извинете нахалството ми, но исках да добавя, че това са нещата от живота и най-често те имат елементарен прочит.
    А също така и приятен ден от мен ☕🍫
  • Сенд, героят ти има ли си име?
    Защото той също много елементарно е разчел мацката (която много семпло му е признала любовта си) и ние се изумихме! Ако и да се е върнал след това!
    Няма място за обида, мисля....
    И да, разминавания стават, но аз не виждам някой друг да е казал нещо различно от това, върху което ти акцентираш в коментара си.
  • Изумен съм от елементарния ви прочит!
    Някаква жена ти се отдава, ти я мислиш за курва и че го прави с всеки, но тя харесва точно и само теб, и го прави само с теб, може би, защото е влюбена. Прекалената откровеност ти идва в повече, бягаш страхливо, после се връщаш, но всичко е свършило, защото се случва само веднъж в живота, а ти си глупак, пропуснал шанса си.
  • Много тъжно 😢
  • Искре, не ме дразни, че да не започна да мрънкам, че тая ...сервитьорката спи с първия срещнат. А ти после ще ми кажеш, че така го правели хората. /Продължавам майтапа.
  • "Белият кон го нямаше, останало беше само клатушкането – онова ежедневното, от което хората ослепяват дотолкова, че ако се случи да усетят нещо истински, го отпъждат като сън, който не трябва да сънуват."
    Добре, само не ми стана ясно кога се запознаха и кога се яхнаха на порцелановия трон 😁. Пък и влюбени, леле! Да не би да съм пропуснала някой абзац .
    Извън шегата ми хареса как си го написал.
  • Това, което са направили набързо в някаква си тоалетна уби цялата романтика. Трудно е да откриеш любовта когато има толкова добри жени. Някак всичко губи стойността си и света губи своята красота и уникалност. Много ми хареса разказа ти. /Направо не мога да повярвам, че е така.
  • Ах, горките те!
    Тя е усетила тежестта на годежния пръстен, докато са го правили в тоалетната, а той-че е открил причината брезите да цъфтят в розово
    Нищо, нищо! Хората халюцинират понякога. Ще им мине
Random works
: ??:??