Едно от най-трудните неща е да повярваш, че и сам струваш нещо. Прекалено много хора, които са сами, се подценяват. Ето какво мисля аз. Може би ценното е да разберем какви сме, когато сме сами. Защото не можем да инвестираме в някой наистина специален, докато не инвестираме в себе си. Може би не трябва да страдаме от факта, че сме необвързани. Може би е нещо, на което трябва да се радваме. И понякога вселената празнува с нас и това, че нямате с кого да споделите празника, не го прави по-малко красив. Както онази вечер - валя метеоритен дъжд - само за мен. Не е зле като за самотно момче, а?