Самочувствие
Разхождам кокера. И използвам времето, за да се събудя. Небрежно държа каишката с два пръста, той пък лениво обдушва света.
И изведнъж се дръпва рязко. Така – че направо се изтръгва от ръката ми. Понася се напред – към гледаща го изумена котка. Тъй като е изненадана от непривичното поведение на градски пес. Обикновено кучетата не обръщат внимание на котките, моят дори ги подушва, а те с остатъци от инстинкта леко изсъскват. И – толкова…
А сега – конната атака на безумците под Балаклава. Влачи каишката, тича, стига до котката… И спира. Обръща се, гледа ме учудено. Бе, защо не го държа? Сега какво да прави?
Виквам: „Стоп!“, с две крачки пристигам, вземам ремъка и го повеждам.
Котката не е мръднала, даже звук не е издала. Кучето благодарно ме гледа – отървах го от позора, сега в съзнанието му стои героичната картина на атаката, провалила се, само защото човекът го е спрял… Пък е и възпитано. А възпитанието е лицемерие и самодоволство.
Личното самочувствие е важно нещо…
© Георги Коновски All rights reserved.
