генек (Георги Коновски)
1854 13645
4.05.2023 г., 10:38 ч.

Самочувствие 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
170 2 8
1 мин за четене

Разхождам кокера. И използвам времето, за да се събудя. Небрежно държа каишката с два пръста, той пък лениво обдушва света.

И изведнъж се дръпва рязко. Така – че направо се изтръгва от ръката ми. Понася се напред – към гледаща го изумена котка. Тъй като е изненадана от непривичното поведение на градски пес. Обикновено кучетата не обръщат внимание на котките, моят дори ги подушва, а те с остатъци от инстинкта леко изсъскват. И – толкова…

А сега – конната атака на безумците под Балаклава. Влачи каишката, тича, стига до котката… И спира. Обръща се, гледа ме учудено. Бе, защо не го държа? Сега какво да прави?

Виквам: „Стоп!“, с две крачки пристигам, вземам ремъка и го повеждам.

Котката не е мръднала, даже звук не е издала. Кучето благодарно ме гледа – отървах го от позора, сега в съзнанието му стои героичната картина на атаката, провалила се, само защото човекът го е спрял… Пък е и възпитано. А възпитанието е лицемерие и самодоволство.

Личното самочувствие е важно нещо…

 

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??