Преди няколко месеца хванах гаджето си да върши странни неща. Трябва първо да уточня, че връзката ни е малко хлабава. Не живеем заедно, виждаме се два-три пъти седмично, а понякога и по-рядко, като не правим секс особено често. Така се стекоха обстоятелствата заради техните, които са… хора с не особено приятни характери, меко казано.

  В онзи ден наминах през дома й без да й се обадя предварително. Просто ми щукна да я изненадам, незнайно защо. Дълго звънях на вратата, но никой не ми отвори. Тъкмо се канех да си тръгвам, когато чух шум зад пристройката до къщата (там баща й държи разни инструменти). Подтикван от любопитство, реших да хвърля едно око. Портата към задния двор беше отключена, така че успях да вляза. В първия момент не можах да повярвам на очите си. Приятелката ми седеше на пода и удряше с чук горната част на стъпалото си, като същевременно скимтеше от болка. Доста се стреснах, естествено. Отдръпнах се назад, после пак надникнах, въпреки че ме беше страх да не ме забележи. Продължаваше да млати крака си и да стене. Не знаех какво да правя. Нещо ме възпираше да се намеся. В крайна сметка се изнесох тихомълком. Бях потресен и не можех да намеря обяснение за случващото се. След половин час й звъннах на мобилния. Тя вдигна веднага. Попитах я как е и дали иска да се видим, като с мъка успявах да прикрия нервността си. Каза ми, че техните ги няма и ме покани да дойда да се позабавляваме у тях. Помотах се известно време, после отидох при нея. Накуцваше леко, но иначе не изглеждаше в лошо настроение. Попитах я защо куца, а тя без колебание ми заяви, че се била спънала в някаква кофа на двора. Замълчах си, а това ме накара да се почувствам гузен. След това се изчукахме едно хубаво и аз опитах да се самоубедя, че всичко е наред, че тогава просто са я прихванали лудите за момент. Какво толкова, едва забележима подутина на стъпалото и малка синка, нищо работа, така си казвах наум. Всеки човек си има своите странности, нали? Опитах се да забравя случката.

  Само че преди три седмици тя ми се обади и охкайки и през плач ми каза, че е паднала по стълбите. Болял я ужасно кракът и била извикала линейка. Зарязах си работата и хукнах към дома й. Стигнах преди линейката. За щастие входната врата не бе заключена. Тя лежеше на долната стълбищна площадка и се гърчеше от болка, виейки като звяр. Левият й крак беше извит неестествено навътре, страхотия.   

  После по лекари, болници, оказа се, че двете й пищялни кости са счупени, но операцията се размина. Сега е в гипс до над коляното и все още не й дават дори с патерици да се придвижва. Прикована е към леглото, но изглежда в добро състояние на духа.

  Не ми казва как точно е станала белята, спънала се била и паднала, това е. Само се цупи, когато повдигна въпроса. А аз просто искам всичко да е наред и да сме заедно, обаче не разбирам какво става в душата й. Почти съм сигурен, че се е самонаранила. Но не мога да схвана защо.

  Хубавото е, че сега прекарваме доста време заедно, инцидентът сякаш ни сближи още повече. Тя има нужда от грижи и като че ли й харесва да бъде обгрижвана. Мисля, че започвам да разбирам защо се стигна дотук. Смятам да се постарая да изкупя вината си.