Самота
В този студен, изпълнен с пустота град, птичката, която беше пристигнала от далече, не намери своя свят. През
зимата беше на студено, нямаше кой да я приюти под нежното и топло крило, за да се стопли.
Последен повик за спасение и тежка сълза се стече по мъничкото и измръзнало личице.
Нямаше кой да й отговори, да я погали или утеши, а тя не искаше много. Искаше единствено мъничко любов, но не се
намери някой, който да отвърне на това простичко желание.
Птичката беше сама!
В мига, когато зимата отмина, цветятя разцъфтяха и слънцето показа своята нежна усмивка над необятния небосвод,
настъпи пролетта. Тихи стъпки прокънтяха някъде там, из тишината. Някой забеляза измръзналото мъничко телце, с
надежда той се приближи към нея, но този някой беше закъснял. От птичката беше останало само тяло, безпомо
щен труп, без никакви признаци, дори и най малките, за живот. Нямаше я! Птичктата беше напуснала този свят и се
беше преселила на един може би по-добър, изпълнен с любов. Тя беше щастлива за първи път. Вече не
изпитваше болка, нямаше сълзи, не чувстваше нищо. Настъпи тишина.
Приклекнал до клетото създание, този някой горчиво заплака и в този момент погледна на света с други очи,
тъжни, но с пламъче в тях, че може би, там горе, е щастлива.
А тя, малката птичка, наблюдаваше този някого отгоре, който беше закъснял.
© Селфи All rights reserved.
