Самотата - болест или присъда
На римския мислител и философ Сенека дължим наименованието taedium vitae на едно странно състояние, в което понякога изпада индивида. Някои наричат това състояние болест на душата. То ни води отвъд пределите на умората и отпадналостта и се характеризира със своеобразна апатия към реалността. Математически бих го дефинирал като сваляне в партер на оператора ни за реалност и довеждането му до режим на вита минима. Пребиваващият в taedium vitae губи напълно афинитета си към живота и застава наравно с другото блюдо на везната, върху което е разположена неживата материя. Taedium vitae води до цялостно отчуждение от живота и сякаш се явява своеобразен максимум на самотата. Всъщност самотата е нещо, което трудно подлежи на дефиниране. Ние можем да сме еднакво самотни, както сред океан от хора, така и когато около нас няма жива душа. Самотата изкристализира в една много фина и изтънчена тъга, за която покойният ми баща казваше, че идва от Времето, докато доброто и злото взаимно се уравновесяват. Човек може да е самотен при всевъзможни обстоятелства. Дори когато е с най-любимото си същество. Дори когато всички негови мечти са се сбъднали и той би следвало да е непоклатимо щастлив. Тук е мястото да отбележа, че човек може да е самотен даже и в епицентъра на най-върховно щастие...даже и в самия Рай! Веднъж, минавайки по алея на централните софийски гробища, случайно попаднах на некролог, на който с големи букви пишеше:
САМОТАТА НИ БУДИ НАВСЯКЪДЕ!
Години наред медитирах над това изречение, докато успея го разгадая. И през всичките тези години мислено благодарях на Бог, че нарочно ме накара да мина по тази алея.Така Той ми спести лутането из лабиринта на собствения ми жизнен опит и ме снабди с върховна мантра, която се настани завинаги в съзнанието ми.
РАЗМИСЪЛ НАД БЕЗДНАТА
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание...
В сивеещите улеи,
проблясващи
през втренчената в мен мъгла,
разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам (сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза,
заплашен с похищение от Другостта.
Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...
Размеква любовта
и неусетно притъпява
иглите остри на съмнението...
И Друг прониква в теб чрез нея...
в страхотната дълбочина,
където девата на Непристъпното живее...
© Младен Мисана All rights reserved.
